Общоикономически факултет

100 ГОДИНИ УНСС
Обновено: вторник, 16 май 2017 14:44

В медиите

   

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, пред „Труд“: Държавата и бизнесът могат да регулират изтичането на кадри


проф. Статев.jpg

 

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев Снимка: Цветан Томчев

От Катерина Ковачева

14.01.2017 • 09:30

Университетите не трябва самоцелно да решават какви специалности да развиват

– Проф. Статев, според рейтинговата система на университетите за 2016 г. най-много студенти се обучават по направление “Икономика” в страната – те са 52 хиляди. Следват тези със специалността “Администрация и управление” – 23 хиляди, според вас какъв процент от тях намират реализация по специалността си в страната?

– Не знам какъв е средният процент за страната колко от завършилите направленията „Икономика” и „Администрация и управление” работят по специалността си. Но завършващите специалностите в тези две професионални направления в УНСС намират много добра реализация на трудовия пазар. Това е една от причините нашият университет винаги да запълва държавната си поръчка и интересът към него да не спада въпреки демографския срив. Затова неслучайно УНСС получи единствената специална награда за най-голям принос в българската икономика за 2016 г. в стандартизираната класация „Комплексна оценка“ на рейтинговата система.

Но дори да не знаем точния процент, е ясно, че има проблем в структурата на държавната поръчка по професионални направления, която е основата на структурата на завършващите висшисти. Не е нормално в повече от половината от общо 51 висши училища в страната да се изучават тези две професионални направления и държавата години наред да им дава такъв прием на студенти, какъвто те искат, въпреки че години наред те да не го запълват. Нужна е гъвкава държавна политика, която да определя държавен прием, който е реален и необходим, а не колкото иска всеки университет. И да го дава на доказаните университети в дадено направление.

– Възможно ли е специалността „Икономика“ да изчерпи ресурса си и да стане второто право (все повече студенти записват право, но и не намират реализация)?

– Всяка държава има нужда и от прависти, и от икономисти, и от инженери, и от лекари, и от всички останали специалисти с висше образование, необходими за функционирането й. Въпросът е как държавата регулира този процес с ограничения ресурс, с който разполага. Не считам, че е правилна политиката да се редуцира „производството” на икономисти за сметка на това на инженери, защото това е грешна „политика на махалото” – след 7-8 години може да се окажем в обратната ситуация – с повече инженери и по-малко икономисти. Нещо повече – трябва да е ясно какви икономисти (финансисти, счетоводители, трудовици, отраслевици и т.н.) и какви инженери (ядрени, хидроинженери, хардуеристи, софтуеристи и т.н.) са в повече и кои са недостатъчно.

Добра е държавната политика, която започна МОН с премирането на университетите, които обучават най-добрите кадри в съответните професионални направления, като им дава по-голяма субсидия за по-високо качество (според Стратегията за висше образование през 2020 г. 60% от субсидията на университетите трябва да се дава за качество). Но са необходими и по-смели съпътстващи решения. Например с договор държавата да поеме пълната издръжка на необходимите й кадри (включително стипендия и общежитие) срещу ангажимент след завършването пет години те да работят за нея.

– Може ли да се постигне тясна връзка между бизнеса и образованието, така че университетът да произвежда готови кадри за индустрията?

– В това отношение има известно неразбиране. Университетът не е ПУЦ (професионално-учебен център), който подготвя кадри с определени умения и навици за дадена професия. Университетът обучава кадри със съвременни знания, които те да прилагат и развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е наш партньор в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове на различните специалности и на учебните програми по всеки един лекционен курс, при създаването и развитието на нови специалности, при осигуряването на стажовете и практиките на нашите студенти.

– Но бизнесът има нужда от т.нар. среднисти (със средно специално образование). Това означава ли, че страната ни е пренаселена с висшисти без практическо образование?

– Това е друг въпрос. Ние почти „затрихме” добрата система на средните професионални училища (техникумите) и сега се опитваме да „открием колелото” с т.нар. дуално обучение. Все още е възможно да се възроди средното специално образование, но това може да стане със съвместните усилия на всички страни в този процес.

Когато фирмите търсят кандидати за работа, много често пишат в обявите: „наличието на магистърска степен е предимство”. И нашите деца, след като получат дипломите си за бакалавър, продължават с магистратура – понякога и с две, и така стават 30-годишни, без нито един ден трудов стаж и трудови навици. Например, за да станеш редови счетоводител, не е нужно да си магистър, та дори и бакалавър. Необходимо е да си завършил средно професионално училище по специалността и след това, ако решиш да се развиваш, продължаваш с висше образование. И това се отнася за почти всички професии.

– През октомври подписахте рамково споразумение с КРИБ за сътрудничество между двете институции. Има ли вече някакви резултати и какви бъдещи цели сте набелязали?

– С КРИБ, както и с другите национално признати работодателски организации си сътрудничим много отдавна. Подписването на споразумението бе просто формално институционализиране на това партньорство. Имаме договор и с БСК, до няколко месеца ще сключим и с АИКБ. Преди две години поставихме началото на инициативата „Академия Икономика“. Резултатите са добри, защото усилията са общи и непрекъснати. Целта, която си поставяме, е заедно – Съветът на ректорите на висшите училища в България и бизнесът, да предложим на държавата законови промени. Ще дам пример с последната промяна в ЗВО, която разреши на висшите училища да извършват стопанска дейност, но още няма правилник, който да уреди как да става това.

Друг въпрос е възможността изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Защото според сега действащите архаични правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което значи от 3 до 6 часа. А е редно с решение на съответния университет такива авторитетни експерти да могат да водят и пълни учебни курсове с практическа насоченост.

– Как може да спрем изтичането на кадри в чужбина?

– В съвременния глобален свят има свободно движение на ресурси, хора и капитали, така че въпросът е с повишена трудност. Не можем да спрем изтичането на кадри в чужбина с „желязна завеса”, но може да го регулираме чрез държавата и бизнеса. Вече споменах, че е напълно нормално те да поемат пълната издръжка на обучението на кадрите с висше образование, които са им необходими, като за сметка на това ги задължат след завършването си да работят пет години за тях. Ако това не стане, защото завършилият е намерил по-добра работа у нас или в чужбина (в обичайния случай за повече пари), нека тогава да върне разсрочено за същия период от време направените за него разходи на държавата или на бизнеса и те да се насочат към друг.

Нямаме право да разхищаваме и без това малкото държавни пари за образование, нужно е да ги използваме много по-ефективно. Сега най-бедната страна в ЕС е интелектуален донор на останалия свят. Добре ли е за държавата, ако например инженерите или лекарите, които образоваме с национален ресурс, да отиват на работа в чужбина? Не! Въпрос на регулация. Още повече че една част от нашите младежи заминават за чужбина не защото българското образование е толкова лошо, а защото не виждат бъдещата си реализация в България.

– Пълни ли са студентските общежития и имате ли план за бъдещи ремонти на старите блокове?

– Студентските общежития на УНСС не са пълни, те са препълнени. Ние сме единственият университет, на който не достигат места. УНСС има 12 блока с 5000 места и три студентски стола, получени при разпределението преди 20 години. През това време той стана най-големият университет в страната с около 22 000 студенти. Всяка година имащите право на общежитие са между 7500 и 8000. Затова запълваме нашите места и чакаме колегите от другите университети, след като настанят техните студенти, да ни дадат останалите им свободни места. Благодарни сме за това. Проблемът е, че учебната година в УНСС започва в средата на септември, а в другите университети – от половин до един месец по-късно. Така минава половината семестър, докато настаним всички студенти, което не им позволява да учат нормално – спят при приятели или пътуват всеки ден. А тези общежития са построени от държавата за студентите, за нашите деца. Очакваме МОН да преразпредели общежитията в Студентския град съобразно новите реалности.
Що се отнася до състоянието им – половината от блоковете са напълно ремонтирани според изискванията за енергийна ефективност. Предстои поетапното саниране и на останалите в зависимост от предоставяните ни от държавата ресурси и собствените средства.

– Кои професии и специалности ще бъдат най-търсени през следващите няколко години?

– За висшето образование не е толкова важно какви ще са най-търсените специалности през следващите няколко години, защото след пет-шест години ще завършат тези, които започнаха обучението си през настоящата академична година. Въпросът е какви специалисти ще са нужни на държавата след десет и повече години. А за това е необходима национална стратегия за развитие, която да се следва от всяко правителство. Ако тази стратегия предвижда да развиваме ядрена енергетика, ще обучаваме такива кадри, ако ще се развиваме преимуществено в областта на туризма – други, ако ще работим софтуерни услуги на аутсорсинг – трети и т.н. Разбира се, трябва да отчитаме и промените с навлизането в Индустрия 4.0. Но едно е ясно – университетите не може и не трябва да бъдат оставени от държавата самоцелно да решават какви специалности да развиват.

– Какви са предизвикателствата пред научноизследователската дейност в УНСС?

– По традиция УНСС, като най-голямо висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа, е флагман на икономическата наука. Работим в две основни направления. Едното е развитието на научните контакти и участието в съвместни проекти с повече от сто сродни партньорски университета от ЕС и света. Успешно ръководим и участваме в множество национални, европейски и други международни научноизследователски проекти. Другото направление е подпомагане на държавата и бизнеса при разработването на икономически и управленски стратегии, планове и решения. Очакваме Министерският съвет да разкрие три института в УНСС – по икономика и политики, по предприемачество и по творчески индустрии и бизнес. Почти във всяка от 33-те катедри имаме функциониращи научноизследователски центрове по съответните научни направления. Все повече студенти и докторанти участват в изследователската дейност. Всяка година приемаме около 100 докторанти, които, след като защитят, стават естествената ни интелектуална база за бъдещи преподаватели и изследователи.

Неотдавна Академичният съвет реши да бъде създадено търговско дружество „УНСС Консулт”, което да предлага институционално насочено нашата научна продукция и експертиза. Така ще реализираме едно от важните си предимства, че повече от половината преподаватели и учени на УНСС са на ключови позиции в държавната администрация и бизнеса.

Нашият гост

Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност “Политическа икономия” в УНСС, а през 1984 г. – “Математика” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. и зам.-председател на Съвета на ректорите от февруари 2012 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра “Икономикс”.