В рамките на организиран от Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС форум „Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU“ представители на стопанските, браншовите и научни среди заедно с Министерство на икономиката и индустрията обсъдиха перспективите за плавен преход в процеса на декарбонизация и ограничаване използването на фосилни енергийни носители. В организацията на събитието се включиха още катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, Съюзът на икономистите в България и Министерство на икономиката и индустрията.

Основни акценти бяха поставени на необходимостта от развитие на преносната и разпределителни мрежи с цел интеграцията на все повече ВЕИ генератори, обезпечаване на баланс на електроенергийната система в процеса на замяна на базови с променливи мощности, съхранение под формата на зелен амоняк и синтетични горива и др.

Проф. д-р Татяна Хубенова–Делисивкова, председател на Съюза на икономистите в България, Никола Стоянов, министър на икономиката, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, Тодор Георгиев от Смарт Солар, доц. д-р Владимир Зиновиев (от ляво надясно)

Форумът откри Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията, който акцентира на взетите решения от страна на Европа за поетапното премахване на енергийната зависимост от Русия и създаването на Плана RePowerEU.  

„Всяка една от държавите членки ще може да прибави една нова глава към собствения си План за възстановяване и развитие за предприемане на действия, свързани с плана RePowerEU. За тяхното финансиране са предвидени 20 милиарда евро, като за България са предвидени около 480 милиона евро. Това е една възможност за българската индустрия от една страна да се декарбонизира, от друга страна да стане по енергийно ефективна и в крайна сметка да разшири своя дял в икономиката на страната. Не на последно място, новият план трябва да подпомогне всички малки и средни предприятия в страната, които са най-засегнати от високите цени на енергията“, каза министърът на икономиката.

„Има голяма необходимост от обсъждания, допълнителна информация, събиране на водещи експерти, които да подскажат решения, защото наистина ние сме изправени пред дългосрочни предизвикателства в областта на енергетиката“, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. „Именно на такъв форум е мястото да се обсъдят важни въпроси и да се начертае стратегия за разрешаването им.“  Той обясни, че УНСС върви по пътя на зелената енергия, има подписан договор, който в момента се изпълнява за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници чрез изграждане на фотоволтаична инсталация.

Ръководителят на проектната инициатива е доц. д-р Владимир Зиновиев, директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура към катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ на УНСС. Той подчерта значимостта на форума като отбеляза, че Планът RePowerEU не е ориентиран само към енергийната индустрия, а пряко ще повлияе на всеки сектор на икономиката ни през следващите 15 години.

Според доц. Зиновиев в процеса на извеждане на базови мощности на фосилни горива необходимостта от електроенергия ще се повиши драстично, защото те ще бъдат заменяни с ВЕИ централи, на които не може да се разчита постоянно. „Паралелно с тази тенденция ще се засилва и добавянето на ново поколение консуматори на електроенергия, като например електрическата мобилност и термопомпи. Интелигентните енергийни системи могат да спомогнат тези два процеса да се хармонизират и да допринесат за баланса на енергийната система.“

Той обясни, че процесът е сложен за изпълнение, защото се заменя базова мощност с такава, която има спонтанен, несистемен характер – слънчеви панели и ветрогенератори, които зависят от слънцето и от вятъра.  Но тази несистемност може да се компенсира, било с батерийни съоръжения или със съоръжения за съхранение на водород или амоняк.

Председателят на Съюза на икономистите в България проф. д-р Татяна Хубенова -Делисивкова, отбеляза, че енергетиката, като стратегически отрасъл на българската икономика, е била изключително приходоносна за бюджета, за българското общество в годините на прехода. „Сега предстои период, в който енергетиците трябва да поемат водеща роля в смяната на парадигмата, в презареждането на икономиката с новите реалности, които за България трябва да се случат с много размисъл, със силно участие на икономистите“, каза проф. Хубенова. Тя направи презентация по темата: „Българската икономика в новата енергийна пазарна реалност: императиви за промени“.

Модератор на първия модул беше Николай Николов, докторант в катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, член на УС на Българската асоциация за управление на хора, член на УС на Българската конфедерация по заетостта. Той представи Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергиен системен оператор (ЕСО ЕАД), който подробно разясни въздействието на плана RePowerEU върху българската електроенергийна система, действията предприети за намаляването на зависимостта от внос на руски газ и общата политика на Европа за намаляване на зависимостта в Европа от изкопаеми горива – въглища, газ, нефт.

Желяз Енев, директор Икономическа политика МИИ, говори за ролята на плана RePowerEU в развитието на българската индустрия, а Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, представи „RePowerEU и конкурентоспособността на енергоинтензивната индустрия.“ Интересна беше презентацията на Славчо Нейков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт, който постави темата за „Въглищата и енергийната сигурност в контекста на RePowerEU – особености на българския подход“.

Модератор на втория модул беше инж. Силвия Николова, докторант от катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, ръководител „Бизнес развитие“ в Сънотех Груп. В него взеха участие д-р Пламен Димитров, член на УС на Българско геополитическо дружество с темата „Замяна на доставките от Газпром и дългосрочните перспективи за диверсификация“, гл. ас. д-р Яна Пальова от Института за икономически изследвания, Българска академия на науките, консултант по публични финанси на Международния валутен фонд с презентация на тема: „Зелената сделка и ускоряването на енергийния преход чрез плана RePowerEU“, Александър Воденичаров от Българска асоциация в атомната индустрия със „Зеленият амоняк и алтернативни горива в процеса на енергийна трансформация“.

На форума присъстваха проф. д-р Христина Николова, ръководител катедра „Икономика на транспорта и енергетиката" и научният секретар на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката" доц. д-р Борислав Арнаудов, които се включиха в дискусията.

Пълен запис на форума е достъпен на фейсбук страницата на Energy Transformation Club.