Катедра „Медии и обществени комуникации“ проведе IV докторантски семинар, на който се представиха 8 научни доклада. Доц. д-р Светла Цанкова и д-р Георги Минев, модератори на семинара, отриха събитието, което вече се е превърнало в традиция за катедрата.

 „Тези семинари помагат на докторантите в работата им по дисертациите“, каза д-р Георги Минев, а доц. д-р Светла Цанкова допълни: „Това е и една възможност за трениране на презентационните умения, които ще им бъдат необходими при защитата на дисертациите“.

Доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедрата, поздрави участниците и отбеляза, че катедрата от миналата година е официално катедра на ЮНЕСКО "Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие", което освен признание носи със себе си и отговорността да се повишава качеството на обучението и да се засилва научната и публикационна дейност и семинарът е изцяло ориентиран в тази насока.

Първата презентация беше на Мая Бойчева на тема „Англоезичният пътепис за България в зората на ХХ в.: създател на образи и медиатор на идентичности“. В пътеписите, в сравнение с другите жанрове, най-силно е изразено взаимоотношението между „субектът“ и „другият“, отбеляза Мая Бойчева, защото в тях „субектът среща другия, в случая британски журналисти и писатели „срещат“ българите.“ Едуард Диси коментира засиленото руско влияние на Балканите след разпада на Османската империя, на което единствено България може да попречи (според него), а Джеймс Баучер, журналист във вестник „Таймс“, разглежда напредничавите социални реформи, които се извършват в България, както и стремежът на българина към образование.  Отношението към Русия беше засегнато и във втората научна тема, само че от гледна точка на съвременността, по отношение на войната в Украйна. Боряна Райчева-Данаилова представи проучването си „Войната в Украйна в ракурса на политическото говорене по време на предизборната кампания за 49-ото Народно събрание“. Тя коментира предизборните слогани на партиите, които демонстрират отношението им към войната в Украйна, коалициите, които са се сформирали „Коалиция на войната“ и „Коалиция на мира“, както и фактът, че в сравнение с другите страни най-малко хора подкрепят финансиране и военна помощ за Украйна (33%). „Предизборното говорене понякога се превръщаше в чиста агитация и пропаганда, използвайки и лъжата“, каза Боряна Данаилова и даде пример с твърдението на Корнелия Нинова и на партия „Възраждане“, че е решено да се изпращат български военни в Украйна.
Василена Иванова разви темата „Стратегически документи за развитието на спорта в България“. Тя направи сравнителен анализ и посочи изпълнените и неизпълнените цели на държавната политика.
Темата на Любослава Миткова беше „Традиционен срещу дигитален PR - предимства и недостатъци“. Тя посочи удобствата на дигиталните технологии и използването им като важен инструмент в съвременните публични комуникации.
Гергана Дончева Янков говори за „Изкуствения интелект в здравния PR“ като цялата разработка беше върху нейното интервю с чатбота ChatGPT. Тя направи извода, че изкуственият интелект може да бъде помощник, но не може напълно да замести човешкия фактор.

Първата презентация беше на Мая Бойчева на тема „Англоезичният пътепис за България в зората на ХХ в.: създател на образи и медиатор на идентичности“. В пътеписите, в сравнение с другите жанрове, най-силно е изразено взаимоотношението между „субектът“ и „другият“, отбеляза Мая Бойчева, защото в тях „субектът среща другия, в случая британски журналисти и писатели „срещат“ българите.“ Едуард Диси коментира засиленото руско влияние на Балканите след разпада на Османската империя, на което единствено България може да попречи (според него), а Джеймс Баучер, журналист във вестник „Таймс“, разглежда напредничавите социални реформи, които се извършват в България, както и стремежът на българина към образование.  Отношението към Русия беше засегнато и във втората научна тема, само че от гледна точка на съвременността, по отношение на войната в Украйна. Боряна Райчева-Данаилова представи проучването си „Войната в Украйна в ракурса на политическото говорене по време на предизборната кампания за 49-ото Народно събрание“. Тя коментира предизборните слогани на партиите, които демонстрират отношението им към войната в Украйна, коалициите, които са се сформирали „Коалиция на войната“ и „Коалиция на мира“, както и фактът, че в сравнение с другите страни най-малко хора подкрепят финансиране и военна помощ за Украйна (33%). „Предизборното говорене понякога се превръщаше в чиста агитация и пропаганда, използвайки и лъжата“, каза Боряна Данаилова и даде пример с твърдението на Корнелия Нинова и на партия „Възраждане“, че е решено да се изпращат български военни в Украйна.
Василена Иванова разви темата „Стратегически документи за развитието на спорта в България“. Тя направи сравнителен анализ и посочи изпълнените и неизпълнените цели на държавната политика.
Темата на Любослава Миткова беше „Традиционен срещу дигитален PR - предимства и недостатъци“. Тя посочи удобствата на дигиталните технологии и използването им като важен инструмент в съвременните публични комуникации.
Гергана Дончева Янков говори за „Изкуствения интелект в здравния PR“ като цялата разработка беше върху нейното интервю с чатбота ChatGPT. Тя направи извода, че изкуственият интелект може да бъде помощник, но не може напълно да замести човешкия фактор.