За управление на кризи в социалните медии и за българската стопанска история говорихме на четвъртия ден от Университетската седмица на книгата
Университетската седмица на книгата продължава с представянията на автори и техните книги. На четвъртия ден свои научни разработки представиха гл. ас. д-р Мария Николова от катедра „Медии и обществени комуникации“ - монографията „Управление на кризи в социалните медии“, и проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра „Политическа икономия“ - книгата „Стопанска България 1879 – 2008“.
При представянето на монографията на гл. ас. д-р Мария Николова „Управление на кризи в социалните медии“ (в средата на снимката) модератори бяха доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ и ас. д-р Георги Минев, преподавател в същата катедра и водещ на икономическото предаване Money.bg.
Доц. Ангова, рецензент на книгата, сподели,че има най-хубави и положителни отзиви. Тя обърна внимание, че д-р Мария Николова сериозно развива направлението кризисни комуникации в Катедрата. „Някои от университетите тепърва въвеждат подобни дисциплини, а ние от 15 години сме ги включили в учебния план“, подчерта доц. Ангова, като изтъкна, че това е важно, защото живеем в динамични времена и в перманентни кризи, като една криза приключва, а друга възниква.
На въпроса кои са най-често срещаните грешки, с които се сблъсква специалистът при кризисни ситуации, авторът д-р Мария Николова сподели, че това са многото проблеми от организационно естество: „Един от тях е, че е притиснат от времето и че предварително не си осмислят плановете за реакции при кризисни ситуации. Друга грешка е в липсата на емпатия, защото може да има засегнати хора или жертви. Не на последно място е неумение да построиш съобщенията към външния свят - правилно, грамотно и изчерпателно”. Тя посочи, че в монографията си дава основни препоръки и практики в тази посока, като очерта голямата роля на етиката и истината без манипулации.
Д-р Николова сподели, че е искала да направи „първа копка“ в тази материя и подчерта, че „всяка криза е уникална и всяка ситуация се развива с различна динамика”. Тя обърна внимание и на вътрешната, и на външната публика, както и на това кои са заинтересованите страни при криза в социалните медии и подчерта, че трябва да има разграничаване на понятията проблем, кризисна ситуация и криза. Уточни, че се е сблъскала с проблема как да подреди и да изчерпи тема, без книгата да стане като голяма енциклопедия и благодари на рецензентите доц. Стела Ангова и проф. д.н. Любомир Стойков за тяхната помощ при решаването на казуса.
Д-р Георги Минев посочи, че „кризата е любима на всички медии. Последно време виждаме повече политически, отколкото икономически кризи.” Той намеси понятия като изкуствени кризи, реч на омразата и др.
Въпросите и коментарите след изложението засегнаха понятия, като политически пиар, комуникационния шум, как се комуникира с журналисти, кой сектор е абониран за перманентни кризи (енергийния), институционална комуникация и др.
Доц. д-р Светла Цанкова, зам.-декан по учебната работа на факултет „Икономика на инфраструктурата", поздрави д-р Николова за труда й, и го определи като интересен и ценен. Тя уточни, че заглавието позволява разработването на многотомно издание, което ще бъде интересно и полезно за студентите.
В монографията се прави опит да се систематизират промените, които настъпват в отделните етапи на кризисния мениджмънт и в частност на кризисния комуникационен мениджмънт, след включването на социалните медии в комуникационния микс от канали. Изследването е структурирано в пет глави. Екосистемата на социалните медии към 2024 г. се обогатява непрекъснато с нови платформи, за които в бъдеще кризисните комуникационни мениджъри и специалистите по комуникации ще трябва да разработят отделни планове за комуникация по време на криза.
При представяне на последния си труд „Стопанска България 1879 – 2008“ проф. д.н. Пенчо Пенчев уточни, че историята на книгата е била трудна, но тя е написана с любов. Той препоръчва книгата и като тема за разговор, с който да продължи интелектуалното пътешествие. „Книгата е критична и към българския социализъм, и към българския капитализъм“, защото според автора, „ако искаме да вървим напред, дай да си кажем кривиците, както е казал Васил Левски, който е лесен за разбиране, но труден за следване.“ Проф. Пенчев сподели, че това, което го е движело при работата върху книгата, е фактът, че до този момент българската стопанска история е била пречупена само през призмата на марксическата теория и за него е било предизвикателство да я разчупи.
Модераторът на срещата, доц. д-р Ивайло Беев, ръководител катедра „Икономикс“, подчерта значимостта на труда на проф. Пенчев.
Авторът уточни, че е искал книгата да е разбираема и за икономистите, които да видят полза в нея, и за масовия читател: „Книгата е цялостен разказ за българската стопанска история с характеристики на роман и в нея за първи път има информация за неформални институции и сериозно внимание е обърнато на формалните институции.“
В предишно представяне на книгата проф. Пенчев казва: „Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър… В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което едновременно стряска, унижава и обижда. Ако се сведе до чистия си академичен вид, стопанската история се състои от уморително събиране на адекватни данни, обработка, търсене на причинно-следствени връзки и достигане до несигурни отговори на уж прости въпроси.“
Проф. Пенчо Пенчев, доц. Ивайло Беев и Мартин Христов, издател на книгата (от ляво надясно) |
Г-н Мартин Христов, управител на издателство „Ерго“, представи другите книги на проф. Пенчев и неговият начин на писане, като сподели, че за него между тях има взаимни препратки, включително и с най-новата книга на автора. Той очаква повече хора - специалисти и неспециалисти, да я прочетат и тя да получи своя самостоятелен живот.
Отношение към темата, въпроси и адмирации към автора изказаха много от присъстващите. Стана дума за заглавието и периодизацията, за това какво е довело до бурния прогрес на „Кремиковци“ и ролята на банките. Книгата беше оценена като ценен труд, отправиха се пожелания за вдъхновение за бъдещи книги. В дискусията се включиха проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, доц. д-р Константин Танев, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на Юридическия факултет, проф. д-р Даниела Фесчиян, ръководител на катедра „Счетоводство и анализ“, доц. д-р Камелия Асенова, директор на Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели, доц. д-р Росен Кирилов, ръководител на катедра „Информатика“, проф. д-р Венелин Бошнаков, декан на факултет „Приложна информатика и статистика“, доц. д-р Захари Торманов, преподавател в катедра „Частноправни науки“, доц. д-р Константин Коларов, ръководител на катедра „Предприемачество", доц. д-р Блага Благоева, преподавател в катедра „Политология“ и др.