IV докторантски семинар на катедра „Медии и обществени комуникации“
Катедра „Медии и обществени комуникации“ проведе IV докторантски семинар, на който се представиха 8 научни доклада. Доц. д-р Светла Цанкова и д-р Георги Минев, модератори на семинара, отриха събитието, което вече се е превърнало в традиция за катедрата.
![]() |
„Тези семинари помагат на докторантите в работата им по дисертациите“, каза д-р Георги Минев, а доц. д-р Светла Цанкова допълни: „Това е и една възможност за трениране на презентационните умения, които ще им бъдат необходими при защитата на дисертациите“.
![]() |
Доц. д-р Стела Ангова, доц. д-р Светла Цанкова и д-р Георги Минев |
Доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедрата, поздрави участниците и отбеляза, че катедрата от миналата година е официално катедра на ЮНЕСКО "Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие", което освен признание носи със себе си и отговорността да се повишава качеството на обучението и да се засилва научната и публикационна дейност и семинарът е изцяло ориентиран в тази насока.
![]() |
![]() |
Първата презентация беше на Мая Бойчева на тема „Англоезичният пътепис за България в зората на ХХ в.: създател на образи и медиатор на идентичности“. В пътеписите, в сравнение с другите жанрове, най-силно е изразено взаимоотношението между „субектът“ и „другият“, отбеляза Мая Бойчева, защото в тях „субектът среща другия, в случая британски журналисти и писатели „срещат“ българите.“ Едуард Диси коментира засиленото руско влияние на Балканите след разпада на Османската империя, на което единствено България може да попречи (според него), а Джеймс Баучер, журналист във вестник „Таймс“, разглежда напредничавите социални реформи, които се извършват в България, както и стремежът на българина към образование. Отношението към Русия беше засегнато и във втората научна тема, само че от гледна точка на съвременността, по отношение на войната в Украйна. Боряна Райчева-Данаилова представи проучването си „Войната в Украйна в ракурса на политическото говорене по време на предизборната кампания за 49-ото Народно събрание“. Тя коментира предизборните слогани на партиите, които демонстрират отношението им към войната в Украйна, коалициите, които са се сформирали „Коалиция на войната“ и „Коалиция на мира“, както и фактът, че в сравнение с другите страни най-малко хора подкрепят финансиране и военна помощ за Украйна (33%). „Предизборното говорене понякога се превръщаше в чиста агитация и пропаганда, използвайки и лъжата“, каза Боряна Данаилова и даде пример с твърдението на Корнелия Нинова и на партия „Възраждане“, че е решено да се изпращат български военни в Украйна.
Василена Иванова разви темата „Стратегически документи за развитието на спорта в България“. Тя направи сравнителен анализ и посочи изпълнените и неизпълнените цели на държавната политика.
Темата на Любослава Миткова беше „Традиционен срещу дигитален PR - предимства и недостатъци“. Тя посочи удобствата на дигиталните технологии и използването им като важен инструмент в съвременните публични комуникации.
Гергана Дончева Янков говори за „Изкуствения интелект в здравния PR“ като цялата разработка беше върху нейното интервю с чатбота ChatGPT. Тя направи извода, че изкуственият интелект може да бъде помощник, но не може напълно да замести човешкия фактор.
![]() |
Васил Календеров говори по темата „Децентрализирани социални медии“ като засегна регулацията в сектора и възможността за прехвърляне на потребителите към алтернативни социални сайтове.
Симона Нанова представи изследване на тема „Стриймингът на сценични изкуства - необходимост или екстра. Мнения на мениджъри на театрални организации“ с фокус върху технологичните предизвикателства и ефекта от тях върху театралната дейност.
Презентацията на Мария Константинова беше „Влиянието на КОВИД-19 върху структурата на сутрешните телевизионни блокове в България в периода 2020-2023“. Тя анализира темите, съдържанието, събеседниците и подхода на телевизионните журналисти към темата за глобалната пандемия и новата структура на сутрешните предавания.
Семинарът завърши с въпроси и препоръки към работата на докторантите. Докладите ще бъдат публикувани след рецензиране в CEEOL.
Следващото издание на семинара ще бъде на 27 май 2024 г.