Седмото издание на докторантския семинар, организиран от катедра „Медии и обществени комуникации“ (МОК)  – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие  (UNESCO Chair on Media and Information Literacy and Cultural Policies for Sustainable Development), събра докторанти и преподаватели в пространство за академичен обмен, дискусии и представяне на научни идеи.

В рамките на семинара своите текущи изследвания, посветени на широк спектър от актуални теми в областта на медиите и обществените комуникации, представиха девет докторанти.

Доц. д-р Светла Цанкова, преподавател в катедра МОК,  доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра МОК,  доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност и ас. д-р Георги Минев, преподавател в катедра МОК (от дясно наляво)

Семинарът откри ръководителят на катедра „Медии и обществени комуникации“ – доц. д-р Мария Николова: „Този форум се утвърди като устойчива традиция за нашата катедра и за нашите докторанти. Преди седем години семинарът беше създаден с идеята докторантите да представят своите изследователски идеи и напредъка по дисертационните си трудове. Днес той е пространство за академични контакти, обмен на мнения, споделяне на идеи и получаване на ценна обратна връзка. Особено важен е активният диалог между докторантите, при който те си помагат взаимно чрез източници, гледни точки и идеи, които обогатяват изследванията им“.

Доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност, поздрави участниците от името на ректорското ръководство и отбеляза: „Докторантското обучение в България и в Европейския съюз се разглежда като следващ етап след бакалавър и магистър, но по същество е доста различно. То по-скоро представлява мост между студентството и академичната кариера. Затова ви предизвиквам да създадете първото докторантско училище към катедрата, което ще бъде ценно за развитието на докторантите. Пожелавам успех на всички докторанти и се надявам тази инициатива да се развива и разширява!“.

Доц.  Воденичарова подари на участниците в семинара електронното издание „Ръководство за докторанта“, издадено от „Академично издателство УНСС“, в чието създаване участва и ректорът проф. д-р Димитър Димитров. Ръководството обхваща всички етапи от обучението на докторанта – от зачисляването до успешната защита.

Модератори на докторантския семинар бяха доц. д-р Светла Цанкова и ас. д-р Георги Минев, който при откриването на панела сподели, че е предизвикателство да се представят сложните и интересни изследвания по достъпен и разбираем начин за по-широката аудитория.

В рамките на семинара бяха представени докладите на: Антонина Лозанова на тема „Трансформация на регионалната кореспондентска мрежа в България: моделът на БТА за информационна независимост и технологична модернизация след 2021 г.“, Габриел Деянов – „Комуникационни трансформации в българските общини. Предизвикателства пред легитимността при промени в управлението“, Алина Дериволкова – „Предаването „120 минути“ на bTV – присъствие в дигитална среда“, Даниела Папазова – „Фейсбук като инструмент в онлайн журналистиката“, Гена Трайкова – „Политиката като спектакъл: архетипни образи, визуална и вербална реторика и трансформация на публичния дискурс по време на антиправителствените протести в България в края на 2025 г.“, Божидар Атанасов – „Вертикалните микродрами (duanju) като метамедия: ремедиация и нова сериалност в платформената среда“, Стефан Антонов – „Липсващият дебат за чуждестранното финансиране на медиите в България“, Васил Лесов – „Шумът като индикатор за достоверност в съвременната комуникационна среда с изкуствен интелект“, Надя Манова – „Визуална комуникация и етика в условията на изкуствен интелект – предизвикателства пред дигиталния PR“.

Семинарът завърши с оживена дискусия, по време на която участниците обменяха мнения, идеи и различни гледни точки по представените теми. Представените доклади ще бъдат включени в сборник с ISSN номер, публикуван в международната база данни за научни изследвания CEEOL и на сайта на катедра „Медии и обществени комуникации“.