Културните и творчески индустрии реализират икономически принос в икономиката на национално ниво от 6.40%, 112 821 заети и над 24 000 микро, малки и средни организации. Университетът за национално и световно стопанство, Центърът за медийни изследвания и аудиовизуална политика и катедра „Медии и обществени комуникации“ представиха резултатите от съвместно изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община „Икономически принос на медиите за периода 2008-2021 г.“.

Събитието е в рамките на инициативите по повод 15 години от създаването на катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС и придобиването на статут на катедра на ЮНЕСКО. Специален гост на събитието беше зам.-министърът на културата с ресор „Сценични изкуства, художествено образование и авторско право” Марина Василева.

Доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, Марина Василева, зам.-министър на културата, доц. д-р Биляна Томова, директор на Центърът за медийни изследвания и аудиовизуална политика на УНСС и гл. ас. д-р Диана Петрова Андреева-Попйорданова, зам.-директор на Центъра и директор на Обсерватория по икономика на културата

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров поздрави присъстващите и отбеляза, че дейността на културните институции обикновено се свързва само с разходната част, докато това изследване показва приходите от такава дейност, което е изключително важно за облика на общия икономически принос от различните дейности. Анализирани са основни показатели за икономическата значимост на медиите – добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение, както и производителност на труда на заетите в медиите – на национално ниво и за София-град.

„Изследването е основа за създаването на ефективна и ефикасна политика в областта на медиите с прецизна доказателствена база, но и важен инструмент в научната и преподавателска дейност в областта на медиите, който очертава средата и перспективите за развитие на нашите студенти от катедра „Медии и обществени комуникации“, каза проф. д-р Димитър Димитров.

Марина Василева благодари на проф. д-р Димитър Димитров за поканата, както и на доц. д-р Биляна Томова и гл. ас. д-р Диана Петрова Андреева-Попйорданова, че работят в тази посока и посочи: „Диалог за икономическия принос на културните и творчески индустрии трябва да има, те трябва да бъдат припознати, защото са изключително мощен инструмент за цялото икономическо развитие на страната ни, затова съм много щастлива, че съм тук и съм част от този форум“.

„Специално благодаря на Министерство на културата, от което имахме институционална подкрепа при кандидатстването ни за катедра на ЮНЕСКО, както и за дейностите, които в момента организираме. Преди седмица катедрата представи голямо изследване за медийната грамотност, сега предстои да представим друго много мащабно и важно изследване, от което да видим какво се случва с медиите у нас и как те участват в икономиката на страната“, каза доц. д-р Стела Ангова.

„Искаме да обхванем целия аудиовизуален сектор, каквото е наименованието на нашия център, освен музиката, киното, днес ще видим и медиите. Свидетели сме на големи промени, които ние виждаме като живеещи в тези промени, но сега ще ги видим и като измерения в цифри, защото това показва, че минаваме към нови бизнес модели. Данните са за много дълъг период, което е изключение в областта на икономиката на културата. Това ни дава възможност да говорим за тенденции и това, което ни радва е, че тези цифри стават част от политиките за култура. Това е най-голямата задача на един университет, на един изследователски център“, каза доц. д-р Биляна Томова и допълни, че тези цифри са част от стратегията за култура на София, а на европейско ниво ще залегнат като данни за България в Европейската обсерватория по икономика на културата, която предстои да бъде създадена в края на юни месец.

Гл. ас. д-р Диана Петрова Андреева-Попйорданова представи изследването и подчерта, че то обхваща 14 годишен период (от 2008-2021 г.) и е осъществено от Обсерваторията по икономика на културата и Столична община. Ползвани са статистически данни на НСИ за икономическия принос на културните и творчески индустрии, изкуствата, културното наследство и културния туризъм. Анализирани са основни показатели за икономическата значимост на медиите – добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение, както и производителност на труда. Показателите са представени на национално ниво и за София-град. В изследването е използвана методологията на ЕВРОСТАТ, чрез системата от кодове на NACЕ и COICOP. Данните са съпоставими в сравнителен анализ със държавите – членки на ЕС.

Направен е анализ на статистическото осигуряване за изчисляване на икономическия принос на медиите на основата на действащата класификация на икономическите кодове в системата на NACE и са изведени препоръки за оптимизация на статистическата рамка. Изследването е основа за създаването на ефективна и ефикасна политика в областта на медиите.

Според изследването в България - културните и творчески индустрии създават сериозен икономически резултат. През последното десетилетие те си извоюваха признание за специфично икономическо поле с голяма динамика, със социални измерения създаващи партньорски мрежи между обществения сектор и частния бизнес. Културните и творчески индустрии са катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и индустриален сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Съвместното изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община на икономическия принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм, за периода 2008-2021 г., е основа за създаването на ефективна и ефикасна културна политика на национално и общинско ниво.

Данните от изследването очертават София като национален център на културните и творчески индустрии (КТИ) за периода 2008-2021 г. и град на творческата икономика.

Добавена стойност

Изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм създават 4,09% (2008) – 6.40 % (2021) от добавената стойност (по факторни разходи) в икономиката на България. В столицата София се създава над  78.3% (2021г) от добавената стойност на сектора. Медиите, като част от културните и творческите индустрии, имат около една четвърт от добавената стойност. В сектора на  радио, телевизия и нови медии регистрираме добавена стойност от над 1 милиард лева, като над 770 млн. лв. е в София. Заетостта в сектора достига над 17 000 заети на национално ниво и 11 490 заети в Столична община. За периода 2008-2021- изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм са 8-ми сектор по икономически принос/добавена стойност по факторни разходи/ в българската икономика. Близо два пъти по-висок дял на творческата икономика, в сравнение с данните на национално ниво в Столична община – 11.6% или 4-то място по добавена стойност в икономиката на София.

Преки чуждестранни инвестиции

Един от най-важните показатели за измерване на ефективността и ефикасността в областта на културния и творчески сектор е привличане на чуждестранни инвестиции. Динамиката на числата за периода 2008-2021 г. показва повече от два пъти нарастване на преките чуждестранни инвестиции за изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм – от малко над 415 млн. евро през 2008 г., до над 616 млн. евро през 2021 г. През 2021 г. на радио-телевизионния пазар има инвестиции от над 200 милиона евро. Трудно обаче ще достигнем до отговора на въпроса за действителните собственици и какъв обем от капитал преминава.

Брой на организациите

Организациите и високата динамика на техният брой в България е свързан с потенциала на творческата икономика, чиято основа са културните индустрии и голямата заетост, която генерират. Броят на организациите в изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм през 2008 г. е 15 537, достига до 24 296 през 2021 г.  Над 50% от организациите са концентрирани в София. Тази характеристика е свързана с огромния брой организации в сектора в София – 7 114 през 2008 г., достигайки най-висок брой през 2021 г. – 12 618. Организациите в творческата икономика са над 10 % (2021 г.) от всички организации в София – или това значи, че всяка десета организация в столицата е организация на творческата икономика. В областта на медиите броя на организациите достига над 4 200 – общо за радио, телевизия, нови медии, печатни медии и информационни агенции.

Високата добавена стойност и растежът на заетостта е непрекъсната тенденция и тази положителна динамика се превръща в най-силната отличителна характеристика на творческата икономика и на културните и творчески индустрии – това са секторите създатели на работни места и устойчива заетост.

Събитието продължи с оживена дискусия. На форума присъстваха преподаватели, студенти, представители на културните и творческите индустрии, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Националния филмов център.