80 години от смъртта на

академик СТЕФАН БОБЧЕВ

 

        На 08 септември се навършиха 80 години от кончината на академик Стефан Бобчев. Повод да си припомним малка част от битието и постигнатото от бележития юрист, общественик, държавник, преподавател и учен– енциклопедист.

        Стефан Бобчев е роден на 2 февруари 1853 г. в будното възрожденско градче Елена, където получава и първоначалното си образование. По-късно следва в Цариград и Одеса. В Москва завършва Юридическия факултет на Московския Императорски университет.

        Завръщайки се в България се установява в Пловдив, където става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат (1883 – 1884) и директор (министър) на правосъдието (1884 – 1885) на Източна Румелия.

        След Съединението акад. С. Бобчев активно се включва в академичния и обществено-политически живот на обединена България. От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно дружество (сега БАН), а по-късно и председател на философско-общественото отделение на академията. Дописен член е на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909 г.), на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1919 г.), на Полското научно дружество в Лвов (1925 г.), почетен доктор по право на университета „Ян Коменски“ в Братислава (1933 г.), дописен член на Славянския семинар в Кралския колеж на Лондонския университет.

        Акад. Бобчев е основател и председател на Дружеството на Българските публицисти и писатели (1901-1921 г.), председател на Славянското дружество в България (1903-1940 г.), министър на народното просвещение (1911-1912 г.), пълномощен министър в Петербург (1912-1913 г.), народен представител в Осмото, Деветото, Тринадесетото и Четиринадесетото народно събрание.

        Основните трудове на акад. Стефан Бобчев са в областта на историята на българското и славянското право и юридически обичаи. В своя жизнен път той написва повече от 4000 публицистични и научни статии и книги.

        Венец в създателната му дейност е основаването през 1920 г. на Свободния университет за политически и стопански науки – славният предшественик на Университета за национално и световно стопанство. Избран е за негов пръв ректор – пост, който заема до смъртта си на 08 септември 1940 г.