Катедрата на ЮНЕСКО „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, в партньорство с Българското национално радио, организира кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“. Събитието събра представители на обществените и частните медии,  академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и експерти, ангажирани с темата за влиянието на изкуствения интелект върху медийната среда. Сред присъстващите бяха и членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), както и представители на национални и европейски институции.

В откриващата част на форума участваха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и Станимир Въгленов, директор онлайн издания на медийна група „България“.

Станимир Въгленов, Емил Кошлуков, проф. Димитър Димитров, Милен Митев, доц. Мария Николова, Кирил Вълчев (от ляво надясно)

„Темата за изкуствения интелект и медиите е изключително важна и ще продължава да бъде във фокуса на обществения дебат. УНСС е естествена академична платформа за задълбочени разговори между университети, медии и институции по въпроси с дългосрочно значение за обществото. Катедра „Медии и обществени комуникации“ е одобрена от ЮНЕСКО като катедра по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, което подчертава академичната ? значимост и ангажираност“, каза проф. Димитър Димитров и подчерта: „Университетът има реален потенциал и принос в развитието и отговорното използване на изкуствения интелект – както чрез обучението в редица бакалавърски и магистърски програми, така и чрез научни изследвания, Центъра за големи данни и създаването на Институт по изкуствен интелект. Този мощен инструмент трябва да бъде използван разумно, в полза на икономиката, образованието и обществения интерес, а академичната общност има ключова роля да формира етични и професионални стандарти за неговото прилагане“.

„По темата за изкуствения интелект и медиите е необходим рационален и балансиран подход. Изкуственият интелект демократизира достъпа до технологии и дава възможност и на по-малки редакции да създават конкурентно съдържание, но същевременно поставя сериозни етични и професионални въпроси“, каза доц. Мария Николова и допълни: „Възникват нови предизвикателства, свързани с автоматично генерирани материали и дезинформационни платформи. Данните показват, че 81% от журналистите вече използват AI, но само 13% имат вътрешни правила за работа с него. Тези цифри подчертават необходимостта от дискусии като тази, които предоставят трибуна за обмен на идеи и разработване на практически решения“.

„Много се радвам да видя тази зала пълна, защото темата е важна и интересна за бъдещето на медиите. Изкуственият интелект навлиза във все повече сфери и медийната общност трябва да разбира и да използва тези технологии отговорно. Обществените медии носят особена отговорност – да показват на аудиторията, че AI се използва в неин интерес, а не за сметка на доверието. Етиката и прозрачността имат централно значение, а инвестициите в медийна и AI грамотност както вътре в организациите, така и сред обществото са решаващи. Изкуственият интелект не е враг на хората, но ще промени начина, по който функционират медиите, и ние трябва да сме активна част от тази промяна“, каза Милен Митев.

„Изкуственият интелект вече създава нови модели на съдържание, персонализиране и разпространение на информация, които могат да доведат до пристрастяване или дезинформация. За обществените медии тази трансформация е неизбежна и трябва да бъде проведена своевременно, с водещ принцип общественият интерес. Особено важно е как се обучават алгоритмите и какви ценности им се предават – от това зависи качеството, достоверността и етичността на съдържанието. Нашата задача е да гарантираме, че AI работи за хората, а не обратното, и че журналистическата мисия остава водеща“, коментира Емил Кошлуков.

„Изкуственият интелект не може да замести журналиста и репортера на терен, нито да поеме редакторската отговорност. Традиционните медии остават ключови за достоверността на информацията. В БТА въвеждаме писмени правила за използването на AI, включително обучение на младши и по-опитни журналисти, като човекът остава в началото и в края на процеса. Създаваме „БТА Институт“, като идеята е в него да бъдат поканени 15 организации в България, които работят в областта на AI. И голямата цел е тази структура да подпомогне не само БТА, а и да направи свободно достъпни продукти за всички български медии“, посочи в словото си Кирил Вълчев.

„Най-ценният ресурс в медиите остава човешкият фактор, независимо от развитието на технологиите. Изкуственият интелект предоставя нови възможности и инструменти за ефективна работа, но доверието на аудиторията се изгражда чрез професионализъм, етика и устойчиви инвестиции в хората и техните умения. Нашият опит показва, че успешната дигитална трансформация се постига чрез съчетаване на човешкия интелект с технологиите, а не чрез заместването на човека“, изтъкна Станимир Въгленов.

В центъра на дискусиите по време на кръглата маса беше поставена необходимостта от ясни етични ориентири и професионални стандарти в условията на ускорена технологична трансформация и засилено влияние на алгоритмите върху информационната среда.

Кръглата маса беше организирана в три тематични панела. Първият панел – „Технологична трансформация и AI в медиите: иновации и обществен интерес“, с модератор д-р Весислава Антонова, журналист и преподавател в УНСС, беше посветен на практическите измерения на навлизането на изкуствения интелект в журналистиката и медийния бизнес. Дискусиите се фокусираха върху използването на AI и анализ на данни в подкрепа на разследващата журналистика и data journalism, автоматизацията на редакционни процеси, генерирането на съдържание чрез AI агенти, както и върху влиянието на технологиите върху бизнес моделите, дигиталната реклама и устойчивостта на медиите.

Вторият панел – „Етика и професионални стандарти в ерата на изкуствения интелект“, модериран от Диана Костова, журналист в БНР и главен редактор в дирекция „Дигитални програми“, постави акцент върху предизвикателствата в практиката на медиите при използването на генеративен изкуствен интелект. Бяха обсъдени въпросите за прозрачността към аудиторията, редакторската отговорност, проверката на фактите, разграничаването между човешко и автоматично генерирано съдържание, както и рисковете от подвеждащи формати и злоупотреби.

Третият панел – „Алгоритмите като оръжие: AI, пропаганда и битката за истината“, с модератор д-р Илия Вълков, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, беше посветен на дезинформацията, пропагандата и предизвикателствата пред медийната грамотност. Участниците разгледаха влиянието на AI върху търсачките и достъпа до качествено медийно съдържание в онлайн среда, устойчивостта на обществото срещу манипулации, както и европейските регулаторни рамки, включително прилагането на Акта за цифровите услуги. Бяха представени и добри практики за използване на данни и технологии в обществена полза.

Кръглата маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ утвърди ролята на УНСС като активна платформа за професионален и обществен диалог между академичната общност, медиите и институциите по ключови теми, свързани с бъдещето на журналистиката и обществената комуникация.