Факултет "Икономика на инфраструктурата" Новини RSS Feed

Тенденциите в развитието на сценичните изкуства разгледа Третият форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България

УНСС — Tue, 23 Jun 2026 05:35:24 GMT

Третият форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България, организиран от УНСС – Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „доц. д-р Биляна Томова“, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Съюзът на артистите в България, Международният театрален фестивал „Варненско лято“ и Българската музикална асоциация разгледа резултатите от националното представително социологическо изследване за участието на българските граждани в музикално сценичните изкуства, със специален акцент върху класическата музика. Домакин на събитието бе Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Резултатите от изследването представи гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова (на снимката долу), директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ и преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие.

Снимка: Georgi Petkov / STAGE Photo

Тя отбеляза, че данните показват устойчива положителна тенденция в общата посещаемост през последните четири години, обусловена от постепенното възстановяване на аудиториите след кризисните периоди и от нарастването на доходите. Въпреки това посещението на опера, балет, класическа музика остава критично ниско. През последната година 81,6% от българските граждани не са посетили нито веднъж събитие в областта на класическата музика, операта или балета. Едва 13,9% са присъствали между един и три пъти, 2,9% – между четири и седем пъти, 0,6% – между осем и дванадесет пъти, като едва 1% могат да бъдат определени като редовна публика с над 12 посещения годишно. Отчита се ограничен, но положителен напредък – делът на неучастващите е намалял с приблизително 3% в рамките на последните четири години.

Изследването разкрива съществени различия между възрастовите групи. Най-високи нива на неучастие се наблюдават при възрастовата група 18 – 29 години (85,9%) и при лицата над 65 години (85,4%). При групата 30 – 39 години делът е 84,6%, а при 40 – 49 години – 79,2%. Най-ниски са нивата при групата 50 – 65 години (76,8%), която се очертава и като най-активната публика – 17,9% посещават събития между един и три пъти годишно, а 4% – между осем и дванадесет пъти.

Сред основните бариери се открояват ценовите ограничения, липсата на свободно време, неравномерният достъп до културна инфраструктура извън големите градове, както и задълбочаващите се социално-икономически неравенства, свързани с образование и доходи.

Проучването е реализирано от „Алфа Рисърч“ в периода 27.02 – 09.03.2026 г. чрез преки интервюта с таблети и проследява динамиката на културното участие за четвърта поредна година.

Снимка: Georgi Petkov / STAGE Photo

Изданието постави във фокуса актуалните предизвикателства пред музикално-сценичните изкуства и необходимостта от целенасочени политики за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до култура. Проф. д-р Сава Димитров, ректор на НМА, акцентира върху системен проблем в музикално-сценичния сектор – преждевременното навлизане на младите изпълнители в професионалната практика и прекъсването на връзката между образованието и професионалната реализация, което създава рискове както за качеството на художествения продукт, така и за устойчивото развитие на кадрите, а Деница Езекиева от Съюза на артистите в България отбеляза правото на култура на българските граждани като конституционно гарантирано право и необходимостта от неговото реално гарантиране чрез ефективни публични политики (на снимките долу).


Снимки: Georgi Petkov / STAGE Photo

В рамките на форума участие взеха представители на академичната общност, културни институции, професионални организации и независимия сектор.

Третият форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България затвърди ролята на инициативата като водеща платформа за диалог между културния сектор, академичната общност и институциите, платформа за обмен на знания, формулиране на политики и изграждане на стратегически решения в подкрепа на развитието на сценичните изкуства в България.

Повече информация за събитието можете да намерите ТУК.

Катедра „Национална и регионална сигурност“ с успешно участие на Международното изложение „ХЕМУС 2026“

УНСС — Tue, 16 Jun 2026 04:59:24 GMT

Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „ХЕМУС 2026“, което се проведе в периода 3 – 6 юни 2026 г. в Пловдив, за пореден път се доказа като най-значимия форум в Югоизточна Европа в сферата на отбраната и сигурността. С над 31-годишната си история „ХЕМУС“ се утвърди като уникална платформа, обединяваща националните институции, въоръжените сили, отбранителната индустрия и академичната общност, създавайки благоприятна среда за задълбочаване на стратегическото сътрудничество.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, който е и преподавател в катедра „Национална и регионална сигурност“ (третият от ляво надясно), със своите колеги от Катедрата

Сред утвърдените участници в престижния форум отново се нареди катедра „Национална и регионална сигурност“. Тя затвърди своето присъствие със собствен щанд, който се превърна в средище за академични дискусии и обмен на експертни знания. Преподавателите не само представиха дейността на Катедрата, но и взеха активно участие в Международната научна конференция, където споделиха своите изследвания по актуални въпроси на националната сигурност. Сред тях бяха доц. д-р Нончо Димитров, ръководител катедра „Национална и регионална сигурност“, гл. секретар по дигитализация и киберсигурност и зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на факултет „Икономика на инфраструктурата, проф. д-р Светослав Спасов, директор на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност и на Института за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената индустрия и ядрената сигурност, проф. д-р Тилчо Иванов, доайен на Катедрата, проф. д-р Цветан Цветков, директор на Центъра за стратегически изследвания в отбраната и сигурността, гл. ас д-р Екатерина Богомилова, гл. ас. д-р Юри Ценков, ас. д-р Цветомира Пенкова и докторанти.

Доц. д-р Нончо Димитров, проф. д-р Цветан Цветков, проф. д-р Светослав Спасов, гл. ас. д-р Юри Ценков, докторант Андрей Ангелов

Освен с научната дейност и учебните програми, посетителите на щанда на имаха възможност да се докоснат до практическите обучения, които тя провежда. Гостите на изложението успяха да преживеят истинска кибератака със сценарии в реална среда на киберполигона на Катедрата, както и да тестват играта „Пробив“, чрез която всеки може да се научи как да хаква защити, докато се забавлява.

Щандът бе посетен от ректора проф. д-р Димитър Димитров, който се запозна на място с работата на своите колеги. Значителен интерес към представянето прояви и министърът на отбраната Димитър Стоянов, който проведе разговор с екипа относно ключовата роля на научния капацитет за развитието на способностите в сферата на сигурността и отбраната.

Проф. д-р Светослав Спасов (вляво) и министърът на отбраната Димитър Стоянов (вдясно)

В рамките на събитието студенти от специалност „Национална и регионална сигурност“ имаха възможността да се запознаят с най-новите технологии в киберсигурността, безпилотните системи, изкуствения интелект и антидрон решенията. Посещението на „ХЕМУС 2026“ се превърна в ценна част от тяхното практическо обучение, предоставяйки им реален поглед върху бъдещето на отбранителната индустрия.

Катедра „Национална и регионална сигурност“ получи Сертификат за успешно представяне на изложението „ХЕМУС 2026“. Отличието е признание за приноса на Катедрата към развитието на професионалния диалог и подготовката на кадри, които да градят бъдещата сигурност на България в динамична среда.

Тазгодишното издание постави фокус върху дълбоките технологии и тяхната връзка с отбраната. По време на Индустриалния форум зам.-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова подчерта, че партньорството между индустрията, науката и държавата е критично за постигане на стратегическите приоритети на страната.

С участието на 258 компании от 28 държави „ХЕМУС 2026“ още веднъж доказа, че е стратегически център за обмен на знания и иновации. Присъствието на академичната общност в лицето на катедра „Национална и регионална сигурност“ е ярък пример за успешното свързване на теорията с практическите нужди на националната сигурност.

Катедра „Икономика на туризма“ постави основите на нов бранд за здравен, енергиен и устойчив туризъм

УНСС — Tue, 16 Jun 2026 04:56:40 GMT

Слънчевото здраве, мистиката и енергийната земя бяха ключовите теми на традиционния дискусионен форум, който катедра „Икономика на туризма“ провежда всяка година през месец юни в различни локации. Домакини на форума тази година бяха община Приморско и хотел „Сиена Палас“ 4*.

Събитието събра представители на академичните среди, местната власт, туристическия бизнес, неправителствени организации и медии около идеята за изграждането на устойчив туристически модел, базиран на здраве, природа, културно наследство и иновации.

„Идеята е да разширим съзнанието си чрез идеи и тези, които да развиват в по-широк сезон Българското Черноморие, като добавят стойност в неговото популяризиране чрез позитивни послания“, посочи при откриването проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“.

Златина Тюлиева, председател на Общинския съвет на Приморско, проф. д-р Мариана Янева и Жулияна Иванова, директор дирекция „Култура, образование и спорт“ в Община Приморско

В изложението си проф. Мариана Янева представи визията за Бранд България и позиционирането на Приморско и Странджа като дестинация за морски, здравен и уелнес енергиен туризъм. По думите й енергийният туризъм предизвиква все по-голям интерес у туристите в световен мащаб, а комбинацията на здравен туризъм с мистичната Странджа е много подходяща за община Приморско.

Екипът на катедра „Икономика на туризма“ се включи активно в работната програма на конференцията. Концепцията „Слънчевото здраве“ разгледа доц. д-р Ася Панджерова, която освен преподавател е и съосновател на компанията за хотелски мениджмънт „Хотелс енд Дриймс“. Доц. д-р Светослав Калейчев представи резултатите от свое изследване, показващо че положителните мнения за Приморско са около 85%, неутралните – около 10%, а отрицателните – само 5%. Туристите са удовлетворени от плажовете и чистотата, съотношението „цена – качество“, спокойната семейна атмосфера, подобрената инфраструктура и културно-спортните събития, а като причина да дойдат, извън класическия фактор море, посочват елемента на мистичност, интереса към традициите и културата, запазената природа. С маркетингов модел за жизнения цикъл на развитие на дестинация Приморско запозна аудиторията гл. ас. д-р Ралица Георгиева. Темата за националната и регионалната идентичност разви проф. д.н. Таня Парушева, подчертавайки значението на материалното и нематериалното културно наследство като основа за изграждането на автентичен туристически продукт. Гл. ас. д-р Никола Гайдаров говори за ролята на транспортната свързаност, а темата за институционалната синергия и устойчивия туризъм беше представена от гл. ас. д-р Вероника Денизова и ас. д-р Тихомир Драганов. Докторантът Станко Щерев, представител на Българската асоциация за туризъм, разгледа възможностите за интерпретиране на мистичните традиции и ритуали на древните траки като фактор за развитие на културния туризъм и националната и регионалната идентичност.

Местната власт в Приморско бе представена на форума от Златина Тюлиева – председател на ОС Приморско, и Жулияна Иванова – директор дирекция „Култура, образование и спорт“ в Община Приморско. Те посочиха работата по редица значими инфраструктурни проекти, както и проекта за изграждане на модерно пристанище в Приморско, което ще осигури възможност за привличане на по-висок клас туристи. Освен грижата за природните дадености, бе отбелязана и богата културна, спортна и събитийна програма на Общината.

Все по-високата привлекателност на Приморско потвърди и Maртин Маринов, мениджър „Маркетинг и продажби“ на хотел „Сиена Палас“. Той посочи и редица нови възможности, свързани с провеждането на етапи от колоездачната обиколката на България и любителите на колоезденето.

Потенциалът на региона за климатолечение и рекреация бе обсъден от представителите на асоциация „Рафаел – Инфо, култура и туризъм“ и Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм (БАКЗТ) – Злати Ковачева и Валентин Атанасов. В дискусиите се включиха Валери Паунов, регионален представител на туроператора „Чедок“, и доц. д-р Ирена Емилова, ръководител на секция „Туризъм“ в Нов български университет,

Форумът завърши с посещение на тракийското светилище Бегликташ, чиято мистика и легенди привличат хиляди местни и чуждестранни туристи годишно.

Двама наши преподаватели участваха в международен уоркшоп на алианса ENGAGE.EU за приобщаваща и устойчива заетост в условията на технологични промени

УНСС — Wed, 03 Jun 2026 04:47:51 GMT

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ и ас. д-р Севар Иванов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, участваха във Втория уоркшоп по приобщаваща и устойчива заетост (2nd Workshop on Inclusive and Sustainable Employment – WISE), който се проведе в края на май в Университета Тулуза Капитол, Франция и събра млади и утвърдени изследователи от алианса ENGAGE.EU и партньорските университети.

Уоркшопът беше посветен на темата „Inclusivity in Times of Technological Change“, а участниците обсъдиха как дигитализацията и изкуственият интелект променят работните места, условията на труд и възможностите за приобщаваща и устойчива заетост в Европа.

Двамата преподаватели от УНСС участваха с приложен доклад на тема „Inclusive and Sustainable Employment for Artists in Times of Technological Change: The Case for a Legal Status of the Artist in Bulgaria“, който разгледа необходимостта от специализиран закон за статута на артиста в България, осигуряващ по-висока социална защита и устойчиви професионални пътища за художници, изпълнители и други културни професионалисти в условията на ускорена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект. Представен бе анализ на европейската и международната нормативна рамка (UNESCO, МОТ, ЕС, Директивата за авторското право в цифровия единен пазар, резолюциите на Европейския парламент), и спецификата на труда в културния сектор – атипична заетост, проектна работа, условия за самонаети и платформи за културна продукция.

Предложената рамка на бъдещ закон за статута на артиста има за цел да:

дефинира кой е „артист“ и „културен професионалист“ и да отчете спецификата на техния труд;
въвежда адаптирани режими за социално и здравно осигуряване, данъчно третиране и обезщетения при безработица, включително при прекъсвания, обучение и преквалификация;
гарантира достойни възнаграждения, прозрачност на договорите, възможност за преразглеждане на неравноправни клаузи и по-силна колективна защита на творците;
предвиди специални мерки за уязвими групи – млади артисти, жени, творци с увреждания, автори в периферни региони и др.

Авторите подчертаха, че без специализирана рамка дигиталната трансформация и автоматизацията в културните и творческите индустрии крият риск да засилят вече съществуващите неравенства, несигурността и „прекаризацията“ на артистичния труд, вместо да превърнат технологичния потенциал в реални ползи за заетостта и социалната защита. Разработката има за цел да подпомогне формулирането на модерна национална рамка за статута на артиста в България, в съзвучие с международните стандарти и европейските ангажименти за достойни условия на труд, социална справедливост и устойчиво развитие в културния сектор.

Участието на УНСС в събитието позиционира Университета и катедра „Медии и обществени комуникации“ като активен участник в европейските дебати за бъдещето на труда и статута на артиста, в тясна връзка с дейността на ЮНЕСКО катедрата по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие и Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“.

Катедра „Икономика на туризма“ с форум за творческия кулинарен туризъм и социалните каузи

УНСС — Tue, 02 Jun 2026 05:02:43 GMT

Катедра „Икономика на туризма“ организира дискусионен форум „Творческият кулинарен туризъм и благотворителните каузи“, посветен и на инициативата „Подари изживяване“. От Катедрата вярват в силата на синергията между образованието, бизнеса и социалната ангажираност и в това, че форумът е много повече от академично събитие –платформа за вдъхновение, съпричастност и реални социални действия.

Форумът представя нова концепция за благотворителността, създадена от проф. Янева, целяща да интегрира три задачи – образователна, туристическа и благотворителна. Идеята е деца от слаби социални слоеве, без родителска подкрепа, да изживеят туристическо пътуване – подарък, както и да се запленят от водещи шеф готвачи с възможност за бъдеща реализация в туризма и образованието по туризъм.

Сред партньорите на събитието бяха отец Спас Рангелов от храм „Рождество Богородично“, инициатор на множество благотворителни инициативи, и Николай Стоицев – собственик на туроператор „Табот“, специализиран в ученически и младежки туристически програми.

Проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма“ и отец Спас Рангелов

Във форума участие взеха представители на бизнеса – дългогодишни партньори на Катедрата, а темата за творческия кулинарен туризъм бе представена от професионалистите в бранша – шеф Владимир Тодоров от ресторант Fake French, София, и шеф Веселин Калев от ресторант Roots, Боровец, които споделиха опит и визия за съчетаването на кулинарията, туризма и творчеството.

С подкрепата на спонсори инициативата „Подари изживяване“ предвижда организиране на еднодневна екскурзия за деца от социални домове до град Пловдив. Програмата включва посещение на емблематични културни и исторически забележителности, както и гостуване в шоколадова фабрика „Гайо“, където децата ще имат възможност да се докоснат до магията на шоколадовото производство и да преживеят един незабравим ден.

Проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма“, проф. д-р Еленита Великова, главен секретар по науката и директор на Глобален център за устойчивост на туризма и управление на кризи, отец Спас Рангелов, доц. д-р Ася Панджерова, преподавател в Катедрата и доц. д-р Светослав Калейчев, научен секретар на Катедрата

Модераторът на събитието беше гл. ас. д-р Вероника Денизова, която отбеляза, че форумът е насочен към промяна в нагласата по отношение на благотворителността, а акцентът е поставен върху ролята на университетите като активен участник в създаването и подкрепата на устойчиви благотворителни каузи, свързани с туризма, както и в създаването на изживявания.

Послание за социална ангажираност и съпричастност отправи проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“: „Скъпи студенти, вие сте нашата подкрепа и нашето бъдеще. Важно е да осъзнаете, че всички деца трябва да бъдат пълноценно интегрирани в социалните и образователните процеси и да имат възможност за развитие и реализация, като всеки един от вас. Тези деца са добре дошли в университета, където могат да открият нова среда, различни възможности и вдъхновение за своя личен път. Идеята за форума се роди от убеждението, че материалните подаръци не са достатъчни. Децата имат нужда да виждат перспектива за своето бъдеще, да мечтаят и да вярват, че могат да се развиват. Когато питаме нашите първокурсници защо са избрали да учат туризъм, повечето от тях отговарят – „защото обичаме да пътуваме“. Оттук дойде и идеята за този подарък – да дадем възможност на децата да се потопят в емоцията на пътуването, да преживеят нещо различно и вдъхновяващо и това да бъде едно добро начало. Моето желание е през следващата година да поканим и други университети, които предлагат обучение по туризъм, за да се реализират подобни инициативи. Само така всичко това ще има смисъл и устойчивост“.

Проф. д-р Еленита Великова, главен секретар по науката и директор на Глобалния център за устойчивост на туризма и управление на кризи, постави акцент върху благотворителността като част от съвременния туризъм: „В туризма благотворителността може да бъде изразена чрез подаряване на изживявания. В Катедрата работим активно върху идеята туризмът да не се възприема единствено като управление на процеси, а като създаване и управление на преживявания“.

Доц. д-р Ася Панджерова, преподавател в Катедрата, обърна внимание на професионалните възможности, които предлага творческият кулинарен туризъм: „Много хора смятат, че за реализация в областта са необходими единствено отлични готварски умения, но това не е задължително. Професионалната реализация може да бъде свързана с организиране на творчески кулинарни работилници, с разказване на истории за храната, както и създаване на кулинарните преживявания. Днес храната отдавна не е просто средство за изхранване – тя е преживяване.“

Личния си опит в сферата на кулинарния туризъм сподели и доц. д-р Светослав Калейчев, научен секретар на Катедрата: „Шеф-готвачите са истински творчески личности, а кулинарният туризъм дава възможност на работещите в кухнята да бъдат част от екип, да се научат на концентрация, дисциплина и инициативност “.

Отец Спас Рангелов акцентира върху значението на любовта към ближния като основа на всяка благотворителна инициатива и обществена промяна: „Когато говорим за общите каузи и това, което ни обединява като общество, всичко трябва да бъде свързано с любовта към ближния. Именно чрез тази любов можем да достигнем не само до духовното, но и до истински човешкото в отношенията помежду ни, защото любовта към ближния е лекарството, с което можем да излекуваме обществото“.

В рамките на форума темата за творческия кулинарен туризъм беше представена през погледа на професионалистите в кулинарното изкуство – шеф Владимир Тодоров, шеф Веселин Калев, както и на партньорите от бизнеса, с които катедра „Икономика на туризма“ работи активно през годините – Галя Монева, мениджър на ресторант TREND N, Георги Дучев, изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели, Даяна Каназирева, директор „Проектно развитие, маркетинг и продажби“ в OKOL Lake Park, Румяна Любенова, управител на Welcome Travel, Марина Маринова, мениджър на МЕТРО Академия, Мирослав Иванов, главен редактор на списание „Травел Нюз“ и др.

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова откри Десетия юбилеен форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия

УНСС — Mon, 01 Jun 2026 05:49:34 GMT

Десетият юбилеен форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия беше открит от гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова (на снимката долу), директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ и преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие. Форумът беше организиран от УНСС чрез Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в партньорство с над петнадесет професионални организации и институции във филмовия сектор. Събитието събра водещи представители на институциите и професионалната общност и отбеляза десетгодишна поредица от форуми (2017 – 2026), посветени на стратегическото развитие на филмовия сектор в България.

Приветствено слово при откриването на Форума отправи и проф. Елена Тренчева – зам.-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Срафов“ (на снимката долу). Централно място в програмата зае представянето на Доклада за устойчивото развитие на българската филмова индустрия, с фокус върху приноса на сектора към Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН и ролята на София като творчески град на киното в мрежата на ЮНЕСКО. Бе представен цялостен анализ на състоянието, предизвикателствата и перспективите пред българската филмова индустрия, структуриран в дванадесет основни тематични части. Освен детайлен анализ в заключителния раздел на доклада бяха направени препоръки за политики и мерки за устойчиво развитие – нормативни промени, модели на финансиране и стимули, регионални фондове, политики за човешкия капитал, аудиториите, международното позициониране и опазването на аудиовизуалното наследството.

Във Форума участие взеха Марина Василева – зам.-министър на културата, Ирина Дакова – зам.-кмет на Столична община, д-р Габриела Наплатанова – председател на Съвета за електронни медии, Петър Тодоров – директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Антония Ковачева – директор на Българската национална филмотека, Росен Спасов – зам.-директор на Българската национална филмотека и Мария Палаурова – изпълнителен директор на Филмаутор.

Юбилейното издание потвърди значимостта на Форума като платформа за диалог между институциите, творческата общност и гражданския сектор, насочена към устойчивото развитие на българската филмова индустрия в контекста на европейските и световните тенденции.

Поредицата от десет форума за устойчиво развитие на българската филмова индустрия (2017 – 2026) е част от София – творчески град на киното на ЮНЕСКО, и се осъществява в изпълнение на стратегията на Столична община – София – творчески град на киното. Форумът за устойчиво развитие на българската филмова индустрия е отличен с грамота в категория „Внедряване на научни резултати в полза на бизнеса/обществеността“ от Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет.

Седмо издание на докторантския семинар на катедра „Медии и обществени комуникации“

УНСС — Wed, 27 May 2026 04:54:33 GMT

Седмото издание на докторантския семинар, организиран от катедра „Медии и обществени комуникации“ (МОК) – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие (UNESCO Chair on Media and Information Literacy and Cultural Policies for Sustainable Development), събра докторанти и преподаватели в пространство за академичен обмен, дискусии и представяне на научни идеи.

В рамките на семинара своите текущи изследвания, посветени на широк спектър от актуални теми в областта на медиите и обществените комуникации, представиха девет докторанти.

Доц. д-р Светла Цанкова, преподавател в катедра МОК, доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра МОК, доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност и ас. д-р Георги Минев, преподавател в катедра МОК
(от дясно наляво)

Семинарът откри ръководителят на катедра „Медии и обществени комуникации“ – доц. д-р Мария Николова: „Този форум се утвърди като устойчива традиция за нашата катедра и за нашите докторанти. Преди седем години семинарът беше създаден с идеята докторантите да представят своите изследователски идеи и напредъка по дисертационните си трудове. Днес той е пространство за академични контакти, обмен на мнения, споделяне на идеи и получаване на ценна обратна връзка. Особено важен е активният диалог между докторантите, при който те си помагат взаимно чрез източници, гледни точки и идеи, които обогатяват изследванията им“.

Доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност, поздрави участниците от името на ректорското ръководство и отбеляза: „Докторантското обучение в България и в Европейския съюз се разглежда като следващ етап след бакалавър и магистър, но по същество е доста различно. То по-скоро представлява мост между студентството и академичната кариера. Затова ви предизвиквам да създадете първото докторантско училище към катедрата, което ще бъде ценно за развитието на докторантите. Пожелавам успех на всички докторанти и се надявам тази инициатива да се развива и разширява!“.

Доц. Воденичарова подари на участниците в семинара електронното издание „Ръководство за докторанта“, издадено от „Академично издателство УНСС“, в чието създаване участва и ректорът проф. д-р Димитър Димитров. Ръководството обхваща всички етапи от обучението на докторанта – от зачисляването до успешната защита.

Модератори на докторантския семинар бяха доц. д-р Светла Цанкова и ас. д-р Георги Минев, който при откриването на панела сподели, че е предизвикателство да се представят сложните и интересни изследвания по достъпен и разбираем начин за по-широката аудитория.

В рамките на семинара бяха представени докладите на: Антонина Лозанова на тема „Трансформация на регионалната кореспондентска мрежа в България: моделът на БТА за информационна независимост и технологична модернизация след 2021 г.“, Габриел Деянов – „Комуникационни трансформации в българските общини. Предизвикателства пред легитимността при промени в управлението“, Алина Дериволкова – „Предаването „120 минути“ на bTV – присъствие в дигитална среда“, Даниела Папазова – „Фейсбук като инструмент в онлайн журналистиката“, Гена Трайкова – „Политиката като спектакъл: архетипни образи, визуална и вербална реторика и трансформация на публичния дискурс по време на антиправителствените протести в България в края на 2025 г.“, Божидар Атанасов – „Вертикалните микродрами (duanju) като метамедия: ремедиация и нова сериалност в платформената среда“, Стефан Антонов – „Липсващият дебат за чуждестранното финансиране на медиите в България“, Васил Лесов – „Шумът като индикатор за достоверност в съвременната комуникационна среда с изкуствен интелект“, Надя Манова – „Визуална комуникация и етика в условията на изкуствен интелект – предизвикателства пред дигиталния PR“.

Семинарът завърши с оживена дискусия, по време на която участниците обменяха мнения, идеи и различни гледни точки по представените теми. Представените доклади ще бъдат включени в сборник с ISSN номер, публикуван в международната база данни за научни изследвания CEEOL и на сайта на катедра „Медии и обществени комуникации“.

Наши студенти спечелиха годишните награди на фондация „Радостина Константинова“ в конкурса за млади журналисти „Дигитален глас“

УНСС — Wed, 20 May 2026 12:42:22 GMT

Михаела Илиева, първи курс, и Калина Георгиева, четвърти курс, студентки в катедра „Медии и обществени комуникации“ – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие, спечелиха две от общо трите награди в конкурса за млад журналист „Дигитален глас“ на фондация „Радостина Константинова“.

На събитието в културен клуб „Перото“ в НДК присъства президентът Илияна Йотова, която връчи наградите на името на журналистката Радостина Константинова – един от основателите на „168 часа“, създател на вестниците „Монитор“ и „Политика“, наричана от колегите си „първата дама на перото“. Преди церемонията по награждаването организаторите от фондация „Радостина Константинова“ излъчиха документален филм, посветен на нея.

Михаела Илиева при получаването на наградата

Фотография Димитър Кьосемарлиев

Калина Георгиева при получаването на наградата

Фотография: Димитър Кьосемарлиев

Президентът Илияна Йотова поздрави лауреатите в конкурса и приветства фондация „Радостина Константинова“, за това, че вече 16 години устоява на времето с вярност към паметта на тази невероятна жена, като дава път и пример на младите хора. Президентът говори и за разследващата журналистика и отбеляза, че тя никога няма да загуби своята стойност и своята цена: „Разследващата журналистика в никакъв случай не носи хубави неща за този, който се опитва да разплете кълбото. Тя е неблагодарна работа, но си заслужава“.

Фотография: Димитър Кьосемарлиев

За първи път тази година се взима решение да се направят промени в регламента на конкурса и да започнат да се подкрепят млади хора, избрали да се развиват като журналисти. Досега фондацията е отличавала журналистически разследвания, които са имали силен медиен и обществен отзвук. Оттук нататък разследващите репортери ще са ментори и вдъхновители на студентите, спечелили конкурса „Дигитален глас“.

На събитието присъства проф. д-р Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. По повод наградите на студентите от катедра „Медии и обществени комуникации“ тя сподели: „Щастлива съм, че наши студенти са отличени в конкурса „Дигитален глас“ за млади журналисти на фондация „Радостина Константинова“ – институция, носеща името на успешен и уважаван журналист. В нашия университет подготвяме свободни млади хора, способни да изразяват гражданска позиция. Учим ги да уважават сериозната и обективна журналистика“.

За участие в състезанието от участниците се изискваше да предложат идея за дигитален медиен проект, който да не остане само на хартия, а да бъде реализиран на практика. Предстои в следващите месеци двете победителки в конкурса – Михаела и Калина, да реализират проектите си с менторската подкрепа на свои преподаватели. Идеята е проектите да прераснат в рубрики за утвърдени български медии, с които Катедрата има партньорски договори.

Гл. ас. д-р Весислава Антонова, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“, журналист с дългогодишен опит в медиите и член на журито, отбеляза, че когато е оценявала проектите, се е ръководела от характера на наградите, носещи името на Радостина Константинова – да се насърчава качествената сериозна журналистика. „Най-високи оценки дадох на проектите, които са заявка да се развиват в тази посока. Давам си сметка, че досега са поощрявани журналисти със силно изявена професионална позиция, които са инвестирали усилия и опит в един труден и за жалост вече почти изчезващ жанр, този на разследващата журналистика. Конкурсът търси техни последователи“, каза гл. ас. Весислава Антонова.

Гл. ас. д-р Весислава Антонова, Калина Георгиева, доц. д-р Мария Николова, ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“, проф. д-р Цветана Стоянова и Михаела Илиева (от ляво надясно)

Фотография: Димитър Кьосемарлиев

Макар и първи курс Михаела Илиева от 2023 г. работи като журналист за регионални и национални онлайн медии, където отразява теми с обществено значение и провежда интервюта. Има опит в създаването на журналистическо съдържание, подготовката на въпроси, работа с различни източници и представяне на информация по достъпен и интересен начин. За реализацията на своя проект, озаглавен „Радар“, тя е разработила цялостна концепция – сама ще разработва темите, подготвя и провежда интервютата, ще пише сценария. Онлайн поредицата „Радар“ ще дава глас на важните обществени теми, ще представя различни гледни точки и ще насърчава хората да задават въпроси, вместо просто да приемат информацията. „Радар“ ще бъде фокусиран върху теми, които имат пряко отражение върху обществото и ежедневието на хората, но често остават извън вниманието или се обсъждат повърхностно“, казва Михаела. „Основният фокус ще бъде върху социални теми, политически абсурди, проблеми в сферата на здравеопазването, образованието и други.“

Четвъртокурсничката Калина Георгиева вижда бъдеще в проект, озаглавен „Обратно на логиката“. „Мисията на „Обратно на логиката“ е да бъде граждански инструмент, който да създаде и затвърди у младата аудитория чувството за гражданска отговорност, да нормализира политизирането на младите хора, а не да го дискредитира като крайност и глупост“, споделя Калина. Тя има изявен интерес към журналистиката в традиционните и новите й форми. Политическите и икономическите теми представляват най-голям интерес за нея. В момента е стажант в „Дарик радио“ на позиция редактор на предаване. „Името на поредицата „Обратно на логиката“ се заиграва със съвременната „логика“, която проповядва удобното, лесното, просташкото и тарикатското. Затова се търси „обратното на логиката“ – истинското, интелигентното, смисленото и прогресивното“, описва проекта си Калина.

И Калина Георгиева, и Михаела Илиева си поставят за цел да говорят на активните млади хора на възраст 18 - 24 години.

Събитието включваше и дискусия, посветена на журналистиката, в която участваха Мария Цънцарова, Борис Митов и Николай Стайков – журналисти с доказан медиен опит във водещи централни медии, днес обединени в платформата „Извън ефир“.

Фотография: Димитър Кьосемарлиев

„Заради грешките, които съм допускала по пътя, знам, че всяка дума на журналиста има тежест“, каза Мария Цънцарова. На въпроса за трудностите в професията тя обясни: „Никога не съм мислела, че това, че институциите не реагират, прави нашия труд безсмислен“.

„На демокрацията й трябват разследващите журналисти – живи и здрави, затова се грижете за своето здраве“, каза Николай Стайков. Според него в работата на разследващия журналист има много ситуации, в които се усеща безсмисленост, особено когато институциите неглижират работата си.

„Макар че медийната среда в България страда от много проблеми, аз все още вярвам, че има как да работите с принципи, стига да имате желание да сте малко луди и да не се подчинявате прекалено много на авторитети, особено фалшиви“, каза Борис Митов.

Традициите се създават заедно! Релси, емоции и нови знания с Родопската теснолинейка!

УНСС — Wed, 20 May 2026 12:41:03 GMT

След като миналата година нашето пътуване беше специална част от честванията по случай 75-годишнината на катедрата, тази година с удоволствие можем да кажем: учебното пътуване с теснолинейката вече официално се превърна в традиция!

Студенти и преподаватели от катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ отново се отправиха на едно незабравимо практическо приключение. В него се включиха:

• Студентите от 3. курс, ОКС „Бакалавър“ (спец. „Икономика на транспорта и енергетиката“)

• Студентите от ОКС „Магистър“ (спец. „Транспортен мениджмънт“)

• Почти целият преподавателски състав на катедрата, които споделиха опита си в реална среда.

Освен теоретичните дискусии за управлението, икономиката и организацията на железопътния транспорт, преживяването ни донесе много усмивки, силен отборен дух и красиви спомени от най-високата гара на Балканите – гара Аврамово!

Благодарим на всички за страхотната енергия!

До следващото пътуване!

Наш преподавател – член на Консултативния борд на FilmEU

УНСС — Mon, 18 May 2026 05:03:12 GMT

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ и преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие, става част от Консултативния борд на FilmEU – European Universities Alliance for Film and Media Arts, една от водещите европейски университетски мрежи в областта на филмовото и медийно образование.

В Алианса участват Университетът „Лузофона“, Португалия, Академията за сценични изкуства (VŠMU), Братислава, Словакия, Талинският университет (TLU), Естония, Литовската академия за музика и театър (LMTA), Училището по изкуства LUCA в Белгия, VIA University College, Дания, Институтът за художествен дизайн и технологии „Дюн Лаогайр“ (IADT) в Ирландия, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ), България.

Фотография: Телевизия Bulgaria On Air

С участието на гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова в Консултативния борд на FilmEU УНСС допринася за развитието на съвместни политики, изследвания и иновации във филмовите и медийните изкуства на европейско ниво.

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова е и съосновател на Форума за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който на 27 май 2026 г. предстои да проведе своето десето юбилейно издание. Форумът се утвърди като национална платформа за диалог между професионалисти, институции и академична общност по ключови въпроси като финансиране, публични политики и устойчиво развитие на филмовия сектор, част е от „София – творчески град на киното“ на ЮНЕСКО и се осъществява в изпълнение на стратегията на Столична община „София – творчески град на киното 2017 – 2027“.

FilmEU – European Universities Alliance for Film and Media Arts – е европейски университетски алианс, който обединява водещи висши училища по кино, медийни и аудиовизуални изкуства с цел съвместно обучение, изследвания и иновации в областта. Алиансът развива общи бакалавърски и магистърски програми, стимулира студентски и преподавателски мобилности, както и копродукции и творчески проекти между партньорските институции. В рамките на FilmEU се изгражда интегрирана европейска образователна и изследователска среда, която подкрепя устойчивото развитие на филмовата и медийната индустрия и утвърждава изкуствата като ключов фактор за икономически и социален растеж.

Студенти от специалност „Икономика на отбраната и сигурността“ с изнесено учебно занятие

УНСС — Mon, 18 May 2026 05:01:50 GMT

Под ръководството на проф. д-р Светослав Спасов, преподавател в катедра „Национална и регионална сигурност“, директор на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност и на Института за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената индустрия и ядрената сигурност, четвъртокурсниците от специалност „Икономика на отбраната и сигурността“, ОКС „бакалавър“, проведоха изнесено учебно занятие.

Студентите посетиха Националния военноисторически музей, където имаха възможност да се запознаят с ключови моменти от българската военна история, развитието на въоръжените сили и значението на военните институции за националната сигурност. Посещението допринесе за надграждане на теоретичните знания чрез пряк досег с историческите експонати, документи и материали, свързани с отбраната и сигурността на страната.

След посещението в музея студентите участваха в практическо занятие по стрелкова подготовка в стрелбище „Герена“. Занятието беше насочено към запознаване с основни правила за безопасност при боравене с оръжие, принципи на отговорно поведение и практически аспекти на стрелковата подготовка. В рамките на практическото занятие бяха отличени студентите с най-добри резултати - Стоян Маринов (първо място), Георги Рашков (второ място) и Елена Бицина (трето място).

Инициативата е част от стремежа за съчетаване на академичното обучение с практически ориентирани дейности, които подпомагат професионалната подготовка на студентите в областта на отбраната, сигурността и управлението на рискови ситуации.

Студенти от катедра „Медии и обществени комуникации“ посетиха Съвета за електронни медии в Деня на радиото и телевизията

УНСС — Fri, 08 May 2026 11:52:31 GMT

В Деня на отворените врати по повод професионалния празник на радиото и телевизията студенти от катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС първи посетиха Съвета за електронни медии (СЕМ). Те бяха посрещнати от Габриела Наплатанова, председател на СЕМ, която заедно с членовете на Съвета и експерти запознаха младите хора с работата на институцията, особеностите и предизвикателствата в дейността на Съвета и с правилата, които не бива да бъдат прекрачвани, за да няма проблеми с изпълнението на Закона за радио и телевизия. Те представиха пред студентите и стажантските програми на редица медии.

Младите хора проявиха интерес към развитието на медийния пазар и предизвикателствата пред медийната регулация на национално и европейско ниво. Обсъдиха се водещите принципи в дейността на регулатора, които са независимост и прозрачност, насърчаване на свободата на словото и медийният плурализъм, опазване на редакционната независимост и защита на обществения интерес.

Студентите бяха придружени от своите преподаватели от катедра „Медии и обществени комуникации“ - гл. ас. д-р Илия Вълков и гл. ас. д-р Весислава Антонова, които споделиха, че организират подобни посещения, защото те най-много помагат за бъдещия избор на работа, тъй като студентите на място се запознават с това, което са учили по време на лекции и упражнения.

Студентите от УНСС зададоха множество въпроси и изразиха своето голямо задоволство от посещението. „Според мен е важно студентите да посещават такива институции и да се срещат с различни експерти, за да могат да изяснят своите въпроси относно професията, която ще упражняват“, каза Йоана Радомирова след посещението, а Йована Бошнаковска сподели, че най-голямо впечатление й е направило откровеността и честността на хората, които работят в СЕМ.

„В университета ни учат на етика и да видим дали след време, когато влезем в тези медии тази етика ще продължаваме да я имаме. Какви граници не трябва да прекрачваме и какви са последствията, ако ги прекрачим", каза Катрин Маджиди.

Денят на отворените врати е и стъпка, свързана с усилията на СЕМ за повишаване на медийната грамотност.

Изказванията на нашите студенти можете да видите в репортажа по БНТ.

Кръгла маса „Ценностите в обществото в дигиталния свят. Бранд България – гостоприемство в четири сезона“

УНСС — Fri, 08 May 2026 11:50:26 GMT

За пореден път катедра „Икономика на туризма“ към УНСС организира събитие, посветено на „Бранд България“ - кръгла маса на тема „Ценностите в обществото в дигиталния свят. Бранд България – гостоприемство в четири сезона“. Форумът събра преподаватели, изследователи, докторанти, студенти и представители на туристическия бизнес, които обсъдиха ролята на ценностите, устойчивото развитие и дигиталната трансформация за изграждането на разпознаваем и конкурентоспособен Бранд България.

Доц. д-р Ася Панджерова, проф. д-р Еленита Великова, проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“ и гл. ас. д-р Ралица Георгиева

„Форумът е посветен на проф. д-р Манол Рибов, доайен на Катедрата, личност, възпитала поколения наред, символ на всички, които са в сферата на туризма, човек, който все още продължава да работи и да ни провокира с проблематика, която е основополагаща за туристическата индустрия“, каза проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма“, като обясни, че неговите статии са в основата на тематиката, която ще се обсъжда на кръглата маса. Тя посочи, че научните трудове, представени по време на дискусията, ще бъдат публикувани в брой 3 на списанието на Катедрата Journal of Tourism, Policy and Business.

Гл. ас. д-р Вероника Денизова представи някои от възгледите на проф. д-р Манол Рибов, а именно неговите разсъждения за зависимостта между продуктивността на човека и неговата ценностна система, която определя смисъла на усилията, придава устойчивост на мотивацията и формира критериите за успех. Проф. д-р Манол Рибов поставя и въпроса за баланса между личностните и социалните ценности. Гл. ас. д-р Вероника Денизова коментира и статията на проф. Рибов „Болката на обществото, наречена безотговорно поведение“ и запозна аудиторията с неговия извод, че за да се победи безотговорността е необходимо да се изграждат здрави ценности, защото в резултат на това се постига справедливо, стабилно и хармонично общество.

Отношение по темата взе Румен Диканчев, член на УС на Асоциацията на Българските Туроператори и Туристически Агенти (АБТТА), който сподели, че според него ценностите са си същите като преди, но разликата е в това как се развиват в новите реалности. Той коментира ролята на младите хора в туристическата индустрия, които са повлияни от технологиите и новите разбирания и сподели, че според него предстои сблъсък на поколенията, които имат различни виждания и очаквания.

Владимир Ников, представител на Сдружение на хотелиери и ресторантьори „Велинград и Западни Родопи“, коментира, че се среща и разминаване между ценностите на различни групи хора, например на хората в туристическия бранш и местното население във Велинград. „Хората масово не си махат купчината с пясък пред къщата, което разбира се пречи на туризма“. Той изрази и мнението, че същото разминаване се случва понякога и на държавно ниво, когато се вземат неадекватни решения, например да се дадат концесии за добив на подземни богатства до чист плаж или до курорт, което също говори за различни ценностни системи и пречи за развитието на туризма.

Владимир Ников и Румен Диканчев

Проф. д-р Мариана Янева направи връзката между ценностната система и усещането за щастие и запозна аудиторията със световната система за измерване на усещането за щастие и благополучие, което се публикува всяка година от подразделение на ООН. Проф. Янева попита студентите, какво е тяхното усещане за щастие и получи най-високите отговори по десетобалната система – 8, 9 и най-вече 10. В дискусията, на какво се дължи това, се стигна до извода, че има три индикатора за щастие, които са социални връзки, сигурност и принадлежност към определена общност, група, организация, бизнес. Доц. д-р Светослав Калейчев, научен секретар на катедра „Икономика на туризма“, обясни, че по отношение на третия критерий студентите на Катедрата изпитват силно чувство за принадлежност към УНСС и го демонстрират по всякакъв начин.

Славко Матанович, доц. д-р Ирена Емилова, гл. ас. д-р Вероника Денизова, доц. д-р Ася Панджерова, проф. д-р Еленита Великова, проф. д-р Мариана Янева

Доц. д-р Ирена Емилова, ръководител на секция „Туризъм“ в НБУ, възпитаник на УНСС, засегна темата за ролята на ценностите в изграждането на Бранд България като обобщи: „Ако собственикът на хотел се чувства добре в своя хотел, ако шефът на ресторанта обича да сяда в своето заведение, ако преподавателят по туризъм преподава на своите студенти все едно, че са му близки хора, ние владеем ценностите за изграждане на Бранд България. Туристическата услуга се прави от човека за човека.“

„В нашата работа освен професионалните ни качества, научните ни изяви, задълбоченото познаване на материята, изключително важни са личностните качества и ценностната система. Това е от особено значение, за да бъдем добри преподаватели, които влияят на младите хора и на тяхната ценностна система“, посочи и доц. д-р Петя Иванова от катедра „Икономика и управление на туризма“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.

Проф. д-р Еленита Великова, гл. секретар по науката и преподавател в катедра „Икономика на туризма“ при УНСС, направи извода, че „Благополучието като ценностен избор е новата бизнес философия на туризма. Необходимо е да управляваш преживяванията на туриста, да влезеш в неговите обувки“, каза проф. Великова, а доц. д-р Ася Панджерова продължи темата като застъпи новите парадигми в бизнес туризма и хотелиерството, а именно предизвикване на доверие и създаване на различни преживявания. Като мениджър на успешни хотелски обекти, тя посочи, че е избрала да живее в един от хотелите си, за да може да се почувства на мястото на клиента и да разбере какви са неговите нужди. Това помага да се създават преживявания на гостите и да се отстраняват бързо възникнали проблеми.

Мнение по темите изрази и докторантката от УНСС Анна Поцкова от Гранд хотел „Милениум“. „Важно е за служителя в туристическия бранш да намира удовлетворение и удоволствие от това, което прави, от общуването с клиентите“, коментира докторант Поцкова.

Виолета Милушева, директор продажби и маркетинг в Хотел InterContinental Sofia обясни, че като работодател търси и намира път към всеки един служител. „Това не е само моя професия, това е мое призвание“, каза г-жа Милушева. С призив за търпение, споделяне и екипен дух към студентите се обърна и Румяна Любенова, управител на Welcome Travel. „Правете нещата така, че когато един ден се обърнете назад, да си кажете „Дадох най-доброто от себе си“.

От гледната точка на създател на туристически продукти д-р Светла Тагарева, управител на Confito Events and Travel, посочи, че комуникацията с клиентите вече е много по-динамична, което превръща хората в туристическата индустрия в консултанти, психолози, приятели, асистенти, които трябва да проявяват голямо търпение.

За първи път на подобен форум бяха поканени Валерия Цимбал, основател на Физиогномика България, и Славко Матанович, биоенерготерапевт. Валерия Цимбал засегна важността на мимиките и жестовете при комуникацията с клиентите, а биоенерготерапевтът Славко Матанович разви идеята, че за хотелите ще бъде изключително полезно да предлагат и енергийно лечение на своите гости.

Сред акцентите в дискусията бяха още устойчивото развитие на туризма, управлението на културното наследство, новите парадигми в бизнес туризма и хотелиерството, представени от проф. д.н. Таня Парушева, д-р Ралица Георгиева и д-р Тихомир Драганов. В рамките на дискусиите участниците разгледаха различните аспекти на националната идентичност, гостоприемството и мястото на университетите, местните общности и туристическите преживявания в изграждането на съвременния образ на България, представени от доц. д-р Светослав Калейчев, д-р Вероника Денизова и докторант Станко Щерев.

Програми за обучение на напреднали служители на компанията Кока-Кола Хеленик в УНСС

УНСС — Tue, 05 May 2026 05:46:06 GMT

По инициатива на Научноизследователския център за логистични изследвания и обучение на УНСС, с директор проф. д-р Мирослава Раковска, се проведоха три програми за обучение на напреднали служители от 29-те държави от групата „Кока-Кола Хеленик“.

Участниците в Програмата за напреднали по планиране на веригата на доставките в УНСС

Програмата за напреднали по планиране на веригата на доставките (11-та по ред от 2018 г.) и Програмата за напреднали по логистика (7-ма по ред от 2019 г.) са с продължителност 8 месеца, в т.ч. тридневно обучение в София (УНСС и хотел „Хаят") съвместно с групови мениджъри. Обученията включват теми по планиране на търсенето, производството и дистрибуцията, логистично обслужване на клиентите, решения за оптимизиране на разходите и обслужването в цялата верига на доставките, управление на складирането, управление на транспорта, управление на проекти във веригата на доставките, използване на съвременен софтуер за планиране на веригата на доставките и оптимизиране на транспортните и складови дейности, дигитализация и изкуствен интелект за планиране на търсенето, производството и дистрибуцията, транспорта и складирането. Програмите обхващат разнообразни методи на обучение, в т.ч. симулация на реални проблеми в логистиката и веригата на доставките, решаване на казуси, работа по практически проекти, свързани с дейността на компанията, дискусии, куизове и др. Обученията завършват със сертификация на служителите на „Кока-Кола Хеленик“ от Европейската асоциация по логистика.

Дигиталната академия (5-та по ред от 2022 г.) e предназначена за професионалистите от Digital & Tech. Platform Services на групата „Кока-Кола Хеленик“ и също е с продължителност 8 месеца. В нея УНСС участва с теми по моделиране и трансформация на данни, складиране на данни, архитектури на информационни системи, дигитален маркетинг, трансформатори и контекст на базовите модели. В края на обучението служителите получават сертификат за завършено обучение от УНСС.

Участниците в Програмата за напреднали по логистика в хотел Хаят, София

XIV научна конференция с международно участие за студенти и докторанти „Инфраструктура: бизнес и комуникации“

УНСС — Thu, 23 Apr 2026 12:18:41 GMT

В УНСС се проведе XIV научна конференция с международно участие за студенти и докторанти „Инфраструктура: бизнес и комуникации“. Събитието е организирано от факултет „Икономика на инфраструктурата“ и се осъществява под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

На откриването присъстваха ректорът проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност, доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност, доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност, проф. д-р Христина Николова, зам.-декан по научноизследователската дейност на факултет „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, доц. д-р Нончо Димитров, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на факултет „Икономика на инфраструктурата“, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ и главен секретар по дигитализация и киберсигурност, и Калоян Стефанов, председател на Студентски съвет. Доц. д-р Силвия Трифонова, декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“, се включи онлайн в конференцията.

Проф. д-р Матилда Александрова, доц. д-р Мария Воденичарова, ректорът проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Христина Николова, доц. д-р Янко Христозов, Калоян Стефанов и доц. д-р Нончо Димитров

Ректорът откри конференцията и се обърна към присъстващите: „За мен е особено удоволствие да приветствам участниците в днешната конференция – утвърден научен форум, който дава възможност на студентите и докторантите да представят своите идеи, научни разработки и професионални интереси, да обменят знания и опит, както и да направят първите си уверени стъпки в научноизследователската дейност. Особено ценно е, че зад организацията на подобен форум стои сериозен труд и отдаденост от страна на преподавателите, ръководството и академичната общност, които създават среда за развитие, диалог и подкрепа. Фактът, че конференцията се провежда вече толкова години и продължава да привлича участници от страната и чужбина, е доказателство за нейния авторитет и значимост. Много от младите хора, участвали в предишни издания, днес са успешни експерти, преподаватели и изследователи, което показва колко важна е тази платформа за професионалното израстване. Пожелавам на всички участници вдъхновение, ползотворни дискусии и успех“.

„Тази конференция е ценна възможност да представите своите идеи, научни разработки и професионални търсения, да обмените знания и да направите уверена крачка към бъдещото си академично и професионално развитие. Убедена съм, че участието в този утвърден научен форум ще ви даде самочувствие, вдъхновение и мотивация да продължите по пътя на знанието, науката и успеха“, с тези думи проф. Александрова поздрави участниците.

„Днес, когато виждам тази зала изпълнена с участници, си давам сметка колко значим и устойчив се е превърнал този форум през годините. Спомням си времето, когато конференцията се провеждаше онлайн в условията на пандемия, а днес тя отново събира присъствено толкова много студенти, преподаватели и гости, като впечатляващият брой доклади тази година е ясен знак за активността, интереса и научния потенциал на участниците!“, сподели доц. Воденичарова.

Доц. Янко Христозов се обърна към присъстващите с думите: „Всички ние добре осъзнаваме колко динамична и конкурентна е съвременната среда и колко усилия са необходими, за да се поддържа една студентска конференция вече 14 години. Това е доказателство за последователност, визия и силна академична общност.

Ние продължаваме да подкрепяме и организираме тези инициативи, защото вярваме, че следващото поколение трябва да надгради постигнатото и да продължи развитието на университета като водещ академичен център“.

„Позволете ми да благодаря на всички присъстващи за милите думи и за това, че се оценявате работата на факултет „Икономика на инфраструктурата“. Конференцията дава възможност на младите колеги и младите учени да представят резултатите от своите научни изследвания. Тя не е само място за изява, а и пространство за обсъждане, за задаване на въпроси и за обмен на идеи – все неща, които са в основата на развитието на науката. Това е особено важно в областта на инфраструктурата, която неслучайно се определя като „кръвоносната“ система на всяка икономика“, сподели доц. Силвия Терезова.

Калоян Стефанов поздрави всички от името на студентската общност: „В условията на съвременната икономика все по-ясно се откроява нуждата от устойчива и иновативна инфраструктура като основа за конкурентоспособен бизнес, а конференцията се утвърждава като важна платформа за обмен на знания, идеи и добри практики между науката, бизнеса и институциите. Събитието е насочено към подкрепа на младите учени чрез възможности за изява и развитие на техния научен потенциал. В тази връзка за най-добре представилите се студенти и докторанти са предвидени парични награди, осигурени от Студентския съвет.“

Модератор на събитието беше проф. д-р Христина Николова, която откри и представи структурата на конференцията, като запозна участниците с шестте тематични работни панела, обхващащи докторантски и студентски научни изследвания. Панел 1 „Докторантски научни изследвания“ с модератори гл. ас. д-р Николинка Игнатова и гл. ас. д-р Весислава Антонова. Панел 2 „Докторантски научни изследвания“ се модерира от гл. ас. д-р Георги Димитров и гл. ас. д-р Марияна Кътева. Панел 3 „Докторантски научни изследвания“ – гл. ас. д-р Мирослав Стефанов и ас. д-р Валерия Пачева. Панел 4 „Студентски научни изследвания“ е с модератори гл. ас. д-р Петя Филева и докторант Савина Герджикова. Панел 5 „Студентски научни изследвания“ се модерира от докторант Марта Клисурова и докторант Светослав Генов, а Панел 6 „Студентски научни изследвания“ – от докторант Никола Петров и докторант Станко Щерев.

В резултат на проведените панелни сесии и последвалите задълбочени дискусии, жури, в състав преподаватели от факултета и представители на Студентския съвет, направи своята оценка и излъчи по един победител от всеки панел – в категориите за най-добър доклад и най-добра презентация. Всички участници получиха сертификати за участие като признание за положените усилия и приноса им към конференцията.

В церемонията по връчване на сертификатите и наградите участваха доц. д-р Светла Цанкова, зам.-декан по учебната работа на факултет „Икономика на инфраструктурата“, Калоян Стефанов и доц. д-р Нончо Димитров.

Доц. Нончо Димитров се обърна към студентите и докторантите в залата с думите: „За 14 поредни години на тази конференция не съм виждал толкова голям интерес и толкова много участници, които с такъв ентусиазъм и желание представят своите знания и научни разработки. Това е изключително радващо и показва, че усилията ви имат смисъл и продължават да се развиват. Горд съм, че съм част от тази конференция и се радвам, че сте тук и активно участвате. УНСС продължава да отстоява своето място като водещ университет“.

Наградата за най-добър доклад в първия панел „Докторантски научни изследвания“ беше връчена на Гена Трайкова за темата „Дигитален разказ и трансформация на политическия наратив в социалните медии“, а наградата за най-добра презентация беше за Марта Клисурова за темата „Влияние на интелигентните транспортни системи върху устойчивата градска мобилност в град София“.

В панел 2 с най-добър доклад беше отличен докторантът Божидар Атанасов за темата „Метамедийни практики в дигиталната комуникация на културното наследство в България“, а наградата за най-добра презентация беше за докторант Иван Йорданов, представил темата „Интелигентни транспортни системи в управлението на въздушното пространство: анализ на подсистема „OLDI“.

В третия панел на първо място се класира докладът на Надежда Илиева за темата „Креативни села и квартали в България – инфраструктура за културен туризъм и креативен бизнес“, а отличието за най-добра презентация получи Габриел Деянов за темата „Устойчиви комуникации на местната власт в България: анализ през призмата на GRI стандартите за прозрачност, взаимовръзка със заинтересованите страни и непреки икономически въздействия“.

Виктория Борисова беше отличена за най-добър доклад в четвъртия панел с темата „Ролята на дигиталните журналистически компетенции за противодействие на дезинформация: сравнителен анализ на практики от България и Финландия“, а признание за най-добра презентация получиха Теодора Митева и Цветелина Петкова за разработката „Специфика на маршрута и справка на природните и антропогенни забележителности по трасето Велико Търново – Габрово – Етъра – Трявна – Боженци – Дряново – Елена – Арбанаси („Лъчите на Възраждането“)“.

В панел 5 признанието за най-добър доклад получи Йордан Бонев за темата „Използване на безпилотни летателни апарати за граничен контрол при противодействие на нелегалната миграция“, а за най-добра презентация беше отличена Виктория Зеирова с разработката „Изкуственият интелект в автомобилния транспорт“.

В шестия панел Антъни Гай Зуел беше отличен за най-добър доклад с темата „Транспортни последици от Брекзит в митническия контрол и взаимоотношенията между ЕС и Великобритания“, а признание за най-добра презентация получиха Полина Николаева Пчеларова и Стойчо Стефков Жеков за разработката „Чичен Ица“.

Наши студенти, изучаващи „Борси и борсова търговия“, посетиха Българската фондова борса

УНСС — Fri, 17 Apr 2026 05:04:33 GMT

Студенти от трети курс, специалност „Търговия и продажби“, изучаващи „Борси и борсова търговия“, заедно със своя преподавател доц. д-р Бисер Петков, гостуваха на Българската фондова борса (БФБ).

В обръщението си към студентите, доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ, сподели, че Българската фондова борса не просто място за търговия с финансови инструменти, но е част от стратегическата финансова инфраструктура на икономиката. Той подчерта, че Борсата функционира в силно регулирана среда и че нейна ключова задача е да разширява пазара във всички измерения – участници, инструменти, ликвидност и дълбочина. Маню Моравенов пожела на бъдещите икономисти успех и устрем в предстоящите им начинания като подчерта, че най-важната и печеливша инвестиция е тази в образованието.

Експертите на БФБ – Радослав Желязов, директор дирекция „Емитенти и членство“, Надя Лазарова, директор за връзки с инвеститорите, и д-р Снежана Йотинска, главен експерт в дирекция „Корпоративно развитие“, запознаха студентите с дейността на Борсата и етапите в развитието на българския капиталов пазар. Обсъдени бяха още моделът и принципите на борсовата търговия, както и ползите от листване на компаниите на капиталовия пазар.

Студентите научиха за новите инициативи на БФБ и ролята на пазара за растеж на малките и средните предприятия beam. Иван Васков, главен експерт в дирекция „Търговия“, запозна младите хора и с начина на функциониране на търговската система T7 на Дойче Бьорзе, която БФБ използва.

Срещата е в изпълнение на меморандума за сътрудничество между УНСС и БФБ и е част от инициативата #BSEAdvance, която цели да насърчи финансовата грамотност и да даде на студентите реален и вдъхновяващ поглед към света на инвестициите.

Катедра „Икономика на туризма“ вече има регистрация в CEEOL

УНСС — Wed, 15 Apr 2026 05:13:07 GMT

Катедра „Икономика на туризма“ е одобрена и вече има подписан договор с Central and Eastern European Online Library (CEEOL) с регистрация на издателство Катедра „Икономика на туризма“, Университет за национално и световно стопанство, както и регистрация на списание Journal of Tourism, Policy and Business ISSN 3033-0971.

Брой 2 на списание Journal of Tourism, Policy and Business (JTPB), (Volume 2, April 2025, Issue 1) е публикуван в CEEOL

Онлайн списанието на катедра „Икономика на туризма“ предлага платформа за публикуване на теоретични изследвания и практически (бизнес) статии и казуси, рецензии на книги и други форми на академични и бизнес разработки, свързани със сложните и многостранни проблеми на туризма, обществената политика и бизнеса.

Постигнатият успех е още една стъпка напред в утвърждаването на УНСС и на катедра „Икономика на туризма“ като водещ бизнес университет в научноизследователската дейност в България.

Университетска седмица на книгата 2026. Гл. ас. д-р Илия Вълков представи учебника „Професионални стандарти в радиото и телевизията“

УНСС — Fri, 03 Apr 2026 04:59:56 GMT

Поредната премиера в рамките на деветото издание на Университетската седмица на книгата запозна публиката с професионалните стандарти в радиото и телевизията. Автор на учебника е гл. ас. д-р Илия Вълков от катедра „Медии и обществени комуникации“.

Модератори на събитието бяха известният тв журналист Венелин Петков и доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ и рецензент на „Професионални стандарти в радиото и телевизията“. Специален гост беше д-р Габриела Наплатанова-Русева, член на Съвета за електронни медии.

Доц. Мария Николова определи д-р Вълков като утвърден професионалист и сподели, че е „приятно да рецензираш книга на автор, който работи и в академичната среда, и в практиката. Той представя информацията по приятен, достъпен и интересен начин. Добро впечатление прави, че не пести от практическия си опит и освен теоретична рамка съдържанието минава през призмата на практиката – кое работи и кое не. За мен едно от най-ценните неща, които е постигнал, са приложенията, където дава темплейти за създаване на съдържание“. Тя посочи, че има негативна тенденция към изместване на традиционната линия в журналистиката към дигиталните формати, което прави учебника още по-ценен.

Венелин Петков, гл. ас. д-р Илия Вълков, доц. д-р Мария Николова

„Поздравления, че си решил да издадеш учебник за практическите знания и работата на терен, която е в основата на журналистиката, и която смятам, че е на изчезване“, посочи Венелин Петков. Той подчерта, че без силни личностни качества и морал не може да се постигне истински професионализъм в журналистиката. „Личностните качества са на първо място, защото системата рано или късно ще те изхвърли, ако не ги притежаваш.“

Петков посочи като основни проблеми в журналистиката липсата на компетентност, съчетана с мързел, както и податливостта на редакциите към пропаганда. Според него присъствието на хора с нисък морал в професията „изплували като пяна на повърхността“ е временно явление. Въпреки това те могат да предизвикат сериозни сътресения навсякъде, където достигат масмедиите. Макар и преходно, това явление вече показва своите последици, а в основата му стои именно липсата на личностни качества у журналиста.

„Идеята да напиша този учебник бе да бъда полезен на студентите – как да говорят, как се прави анкета, за особеностите на репортажа. Беше ми трудно да го напиша, защото реално е скучно четиво. Исках да бъде максимално практично и се надявам да бъде полезен, защото за мен учебникът е памет“, посочи гл. ас. д-р Илия Вълков.

Той обърна внимание на важността на проверката на източниците и фактите, колко важни за обществото са темите, на които се обръща внимание, защото включително и големите медии обръщат внимание на незначителни за обществото теми.

Д-р Илия Вълков сподели още: „Много често журналистите забравят, че журналистиката е огромна отговорност, защото медиите и журналистиката дават власт и понякога журналистите злоупотребяват с нея и продават влияние, което рефлектира върху доверието на обществото. Затова журналистиката в България е на ниско ниво. Това не е професия за всеки. Трябват много качества, за да си добър журналист – освен нужните личностни качества, трябва да бъдеш любопитен, много упорит, да вярваш, че правиш добро, да имаш смирение и да бъдеш критичен към работата. Добрата журналистика се опитва да помага и да пази доброто“.

Д-р Габриела Наплатанова-Русева (на снимката горе – първата вдясно) препоръча на студентите да се запознаят с учебника, в който са събрани базовите професионални стандарти, за да изградят в правилна посока личния си творчески стил. Тя сподели своята любима страница, която е свързана с обобщението на репортажа и това, което касае безпристрастността и обективността. Относно медийната среда тя допълни, че за нея „все повече мненията доминират над фактите, поляризацията се засилва заради влиянието на социалните мрежи, което подкопава доверието в традиционните медии именно заради тази поляризация. За медиите остава все по-малко пространство да бъдат именно мост и среда за диалог и обмяна на различни мнения и гледни точки“. Тя препоръча на д-р Вълков да напише помагало и за етичните стандарти, защото „ако професионалните стандарти задават рамка на журналиста, то етичните определят как той ще ги прилага и дали ще прави компромиси със своята етика“.

В последвалата дискусия с публиката бе обсъден и правоговорът в журналистиката, търговията с влияние в медиите, голямата роля на репортажа при правилното отразяване на събитията и неговата липса днес.

Университетска седмица на книгата 2026. Докторант Илиян Бойчев представи своята най-нова книга „Мисия стартъп. От идея до успешен бизнес. Наръчникът на поколението Z“

УНСС — Fri, 03 Apr 2026 04:58:19 GMT

Илиян Бойчев, докторант на катедра „Икономика на търговията“, представи своята най-нова книга „Мисия стартъп. От идея до успешен бизнес. Наръчникът на поколението Z“ на IX издание на Университетската седмица на книгата. Книгата начертава последователните стъпки, които трябва да се извървят от идеята до реализацията на успешния бизнес, дава полезни съвети и предоставя практични инструменти за реализирането на бизнес проект. Авторът доказва, че успешният бизнес не е въпрос само на късмет, а на предприемчивост, правилна стратегия и упоритост.

„Тази книга е пътеводител за всички вас, предприемачи и бъдещи лидери. Всяка глава от нея е спирка по пътя от раждането на една идея до нейното реализиране и превръщане й в успешен бизнес. Но преди всичко нейната цел е да ви мотивира и да ви даде увереност, че именно вие може да създадете този нов бизнес“, каза Илиян Бойчев, който освен автор е създател и собственик на IBTrainings – компания, провела стотици обучения и консултации на мениджъри на големи и малки фирми с цел създаване и усъвършенстване на бизнеса.

Неслучайно последната част на книгата включва интервюта със собствениците и мениджърите на фирмите, които Илиян Бойчев е консултирал, между които са Георги Минчев, собственик на кафе-сладкарници „Неделя“, Орлин Попов на HEPPY, Георги Павлов, изпълнителен директор на „Адрес недвижими имоти“ АД и други мениджъри на разпознаваеми в България успешни марки, които споделят как са направили своя бизнес и през какви перипетии са преминали.

Кремена Методиева, основател и директор на издателство „Локус Пъблишинг“, издало тази книга, както и предишната на Илиян Бойчев – „Финансовите уроци на Марти“, сподели, че авторът владее добрата комуникация както с хората, които имат идея за бизнес проект, така и с децата. „Финансовите уроци на Марти“ е книга по финансова грамотност за деца в училищна възраст, която ги въвежда в света на парите, запознава ги с основните финансови понятия по един увлекателен и запомнящ се начин. „А „Мисия стартъп. От идея до успешен бизнес. Наръчникът на поколението Z“ е истински пътеводител за младите хора, които искат да са независими и да създадат бизнес, но не знаят откъде да започнат“, каза издателката.

„Този процес може да изглежда сложен, дори плашещ, но истината е, че никой успял предприемач не започва с всички отговори в джоба. Бизнесът е като родителството – никога не сме готови за него. И ако чакаме подходящия момент, той може никога да не дойде. Пътят напред се разкрива само докато вървите по него. Успешният бизнес не е въпрос само на късмет, а на предприемчивост, правилна стратегия и упоритост“, каза авторът.

На представянето на книгата присъстваха преподаватели и студенти от УНСС, както и доста кандидат-предприемачи, хора, които имат идеята да стартират свой бизнес, които вече са направили съответните проучвания, запознати са с пазара, конкуренцията, изготвили са стратегия. Те задаваха конкретни въпроси, на който Илиян Бойчев изчерпателно и обосновано отговори. Получи се интересна дискусия с предоставяне на практични и конкретни съвети от страна на автора.

Катедра „Икономика на туризма“ проведе дискусионен форум „Сигурност и рискове в хотелиерството“

УНСС — Mon, 30 Mar 2026 06:15:04 GMT

Дискусионният форум „Сигурност и рискове в хотелиерството“, организиран от катедра „Икономика на туризма“ в УНСС, събра експерти от различни министерства и институции, представители на бизнеса, на академичната общност и студенти.

Доц. д-р Светослав Калейчев, научен секретар на катедра „Икономика на туризма“, официално откри форума, като поздрави участниците от името на ръководителя на Катедрата проф. д-р Мариана Янева. Той обясни, че темата „Сигурност и рискове в хотелиерството“ е избрана преди месеци, но по стечение на обстоятелствата в момента се е оказала изключително актуална и изрази надеждата, че ще се създаде ползотворна дискусия, която може да подпомогне туристическия бранш в областта на сигурността.

Доц. д-р Светослав Калейчев, Павлин Петров, заместник-министър на туризма, Елеонора Венчиславова, експерт в туризма, Румен Диканчев, член на управителния съвет на АББТА, Владимир Ников от Сдружение на хотелиери и ресторантьори „Велинград и Западни Родопи“ (от дясно наляво)

„Сигурността в туризма е ключова и всички ние трябва да работим за сигурност и за мир, защото без това няма как да има туризъм“, каза заместник-министърът на туризма г-н Павлин Петров, като поясни, че безопасността вече е задължително условие за устойчив успех в условията на глобални предизвикателства и кризи. Според него целта на форума е да превърне проблемите във възможности за иновации, гарантирайки че страната ще остане спокойна и привлекателна дестинация.

Модератор на събитието бе Елеонора Венчиславова, експерт в туризма, която даде думата на съорганизаторите на дискусионния форум Владимир Ников от Сдружение на хотелиери и ресторантьори „Велинград и Западни Родопи“ и на Румен Диканчев, член на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АББТА). Владимир Ников запозна аудиторията с международното изследване за кризите, според което световните са общо 37 от 1977 г. до 2010 г. „Общото между всички кризи е тяхната внезапност, липса на информация и бързо развитие“, каза г-н Ников като обясни, че има два типа кризи – външни, породени от фактори като природа, климат, зарази, геополитика, и вторият вид са вътрешните, следствие на грешни решения от всякакво естество, от инженерен проект до липсата на обучения за персонала.

Румен Диканчев взе отношение по темата като обясни, че целта на форума е да се засили доброто взаимодействие между всички в туристическия бранш с цел предотвратяване на вземане на грешни решения. Според него най-важното нещо за предотвратяване на рисковете в хотелиерстовото е системното и целенасочено обучение на персонала.

В дискусията се включиха Ансселмо Капороси от Италианската търговска камара, Мария Иванова, експерт нормативна уредба в туризма и Станко Щерев, представител на Българска асоциация за туризъм (БАТ). Г-н Щерев разгледа хотелиерството като система, съставена от много подсистеми – маркетинг, реклама, финанси, сигурност, човешки ресурси. Той изрази мнение, че всичките подсистеми трябва да работят заедно и в синхрон, за да има сигурност в хотелиерството и да се избегнат рисковете.

Петър Стоянов, председател на УС на АБТТА, се спря на важната роля, която играе туроператорът в туризма, като проследи посредническата му функция между потребителя и крайния продукт, а д-р Светла Тагарева от Confito Events&Travel, допълни, че туризмът трябва да се разглежда като едно цяло и че е изключително важен синхронът между хотелиерство и туроператорство, за да има репутация и доверие.

Проф. д.н. Таня Парушева, доц. д-р Ася Панджерова, ас. д-р Вероника Денизова, гл. ас. д-р Ралица Георгиева, гл. ас. д-р Никола Гайдаров, ас. д-р Тихомир Драганов и другите преподаватели от Катедрата - домакин на събитието, взеха активно участие по различните теми в дискусията. В панела, посветен на доверието на клиента, експертите представиха връзката между усещането за сигурност, репутационния риск и конкурентоспособността на туристическите дестинации. Беше изведена тезата, че сигурността е не само оперативен, но и маркетингов фактор, който влияе пряко върху избора на туристите.

Форумът завърши с обобщение на ключовите изводи и заявка за продължаване на диалога между всички заинтересовани страни с цел подобряване на сигурността и управлението на риска в българското хотелиерство.

Започна деветото издание на Майсторски медийни класове на катедра „Медии и обществени комуникации“

УНСС — Tue, 17 Mar 2026 05:58:01 GMT

В УНСС започна деветото издание на Майсторски медийни класове, организирани от катедра „Медии и обществени комуникации“. Инициативата се е утвърдила като традиционна платформа, която среща студентите с утвърдени журналисти и медийни експерти, съчетавайки академичното обучение с практическия опит от медийната среда.

Тазгодишното издание е посветено на паметта на журналиста Иван Рачев – дългогодишен автор на вестник „Банкер“, известен със своя принос към икономическата и разследващата журналистика. Откривайки събитието, доц. д-р Стела Ангова, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“, подчерта значението на неговата работа за развитието на професионалните стандарти в българските медии. Тя отбеляза, че той е пример за журналист, който работи в обществен интерес и има смелостта да разкрива теми, които често остават скрити от общественото внимание поради интересите на бизнеса или властта. Доц. Ангова акцентира и върху важността на връзката между университетското образование и реалната журналистическа практика, като припомни, че студенти от Катедрата са получили ценен практически опит чрез обучение във вестник „Банкер“.

Първият гост лектор в програмата беше проф. Александър Маринов – професор в катедра „Публична администрация“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на редакционния съвет на вестник „Банкеръ“. Макар по образование да е социолог, той е автор в изданието повече от 25 години и се стреми да прилага научния анализ в медийната среда по достъпен и ангажиращ начин.

Лекцията проф. Александър Маринов беше посветена на политическия реализъм и ролята на медиите. Той определи политическия реализъм като способността на обществото да анализира политическите процеси без илюзии, емоционални манипулации и идеологически пристрастия, а на базата на факти, данни и рационален анализ. Според него мисията на професионалните медии е да допринасят за подобен тип обществено разбиране чрез контекстуализиране на събитията и ясно разграничаване на факти и мнения.

Лекторът подчерта и необходимостта медиите да оспорват утвърдените стереотипи в обществото, като по този начин стимулират критичното мислене на аудиторията. Той обърна внимание и на тенденцията към „свръхперсонализация“ в българската политика, при която фокусът пада върху отделни личности, вместо върху институциите и механизмите на управление, като например бюджетния процес. По думите му в съвременната медийна среда, силно повлияна от икономически зависимости и търсенето на сензации, отговорността за поддържане на високи професионални стандарти все по-често пада върху малкото независими медии.

Програмата на деветото издание на Майсторските медийни класове продължава с поредица от лекции, посветени на икономическата журналистика и журналистическите разследвания.

На 26 март от 12.30 ч. в зала 3036 на УНСС ще се проведе вторият медиен клас на тема „Финансови разследвания“ с гост лектор Николай Стоянов, журналист от „Капитал“.

На 27 март от 10.00 ч. в зала 2023 ще се състои третият медиен клас на тема „Мястото на икономическата информация в телевизионното програмиране“, с гост лектор Ваня Бедрова, програмен директор в „Евронюз“.

На 1 април от 16.00 ч. в зала 211К ще се проведе четвъртият медиен клас на тема „Краят на „мейнстрийм“ медиите или началото на трансформацията им: Войната между редакторите и алгоритмите“, с гост лектор Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър Нюз“.

На 14 април от 16.00 ч. в зала 408К ще се проведе петият медиен клас на тема „Бизнес журналистиката през призмата на енергетика, икономика и екология“, с гост лектор Георги Велев, главен редактор на „3E News“.

На 23 април от 12.30 ч. в зала 4041 ще се състои шестият медиен клас на тема „Журналистическо разследване“, с гост лектор Миролюба Бенатова, водеща на предаването „Дневен ред“.

На 29 април от 12.30 ч. в зала 3037 ще се проведе седмият медиен клас на тема „Съдебна журналистика и обществен интерес: кой контролира контролните органи?“, с гост лектори Борис Митов и Нели Делчева – журналисти в „Свободна Европа“.

Серията майсторски класове предоставя на студентите възможност да се срещнат с утвърдени професионалисти, да се запознаят с реални журналистически практики и да обсъдят актуални предизвикателства пред съвременната медийна среда.

Проф. д-р Светослав Спасов организира посещение на студенти от магистърската програма по ядрена сигурност на Университета в Агенцията за ядрено регулиране

УНСС — Mon, 16 Mar 2026 06:01:27 GMT

Студенти от магистърската програма „Икономика на отбраната и сигурността“, специализация „Ядрена сигурност“ в УНСС, посетиха Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Посещението бе организирано от проф. д-р Светослав Спасов в рамките на обучението по дисциплината, свързана със сигурността на ядрените и други радиоактивни материали при транспортиране.

Гостите бяха посрещнати г-н Атанас Добрев, директор на дирекция „Международно сътрудничество“ на АЯР., който приветства студентите и преподавателите и представи накратко дейността на агенцията. В своето изказване той подчерта потенциала на УНСС в областта на ядрената сигурност и поздрави университета за постигнатото международно признание чрез определянето му за партньорски център на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). С този статут УНСС се нарежда сред малкото академични институции в света, получили подобно признание – четвъртият такъв център в Европа и дванадесетият в световен мащаб.

Ръководителят на магистърската програма проф. д-р Светослав Спасов благодари на Атанас Добрев и на председателя на АЯР Цанко Бачийски за оказаното гостоприемство. Той отбеляза активното сътрудничество между УНСС и Агенцията за ядрено регулиране, включително участието на университета в изпълнението на Тригодишния план за действие по Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера за периода 2026–2028 г. Проф. Спасов подчерта, че магистърската програма продължава да се развива и да подготвя висококвалифицирани специалисти, като много от нейните възпитаници впоследствие намират професионална реализация в институции и организации, работещи в областта на ядрената сигурност в своите държави, а някои от тях започват кариера и в Международната агенция за атомна енергия.

В рамките на посещението д-р Ивайло Иванов, който преподава в магистърската програма по ядрена сигурност дисциплината „Методи и инструменти за измерване на ядрени и други радиоактивни материали“, изнесе презентация, в която запозна студентите с основните функции, правомощия и дейности на Агенцията за ядрено регулиране. След това Людмила Симеонова – началник на отдел „Аварийно планиране и готовност“ към Главна дирекция „Ядрена безопасност“ в АЯР, заедно с експерти от отдела, представи на студентите специализирания оперативен и технически сектор на агенцията, включително системите за наблюдение, информационните и компютърните системи, чрез които се осъществява контрол и мониторинг в областта на ядрената безопасност и сигурност.

Посещението даде възможност на студентите да се запознаят отблизо с практическите аспекти на ядреното регулиране и да придобият по-ясна представа за ролята на националния регулаторен орган в системата за гарантиране на ядрената безопасност и сигурност.

Кръгла маса „Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства“ с призив за нов модел на финансиране и законодателни реформи

УНСС — Mon, 09 Mar 2026 06:03:47 GMT

Кръгла маса на тема „Втори форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България“ се проведе в края на февруари в концертната зала на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. Форумът се организира от Университета за национално и световно стопанство чрез Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, Съюза на артистите в България, Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и Българската музикална асоциация.

Форумът събра представители на академичната общност, държавни и общински културни институции, независимия сектор и творчески съюзи, за да продължи започнатия диалог по ключови теми за бъдещето на сценичните изкуства. Модератори на събитието бяха д-р Севар Иванов, УНСС, и Деница Езекиева, Съюз на артистите в България.

В рамките на кръглата маса бяха разгледани три основни направления: Закон за статута на артиста, финансирането на сценичните изкуства в държавния бюджет за 2026 г., както и необходимостта от Закон за сценичните изкуства и нов модел на финансиране за публичните сценични институти и независимия сектор. Участниците подчертаха, че без стабилна законодателна и финансова рамка секторът не може да се развива устойчиво, нито да гарантира достойни условия за труд на артистите и качествен културен продукт за публиката.

Беше подчертано, че основният проблем за развитието на сценичните изкуства в България не е липсата на идеи, а мястото на реализирането и финансирането им. Участниците се обединиха около разбирането, че е необходима ясна държавна ангажираност, предвидимост на финансирането и устойчиви политики, които да позволят на сценичните изкуства да изпълняват своята обществена мисия на национално, регионално и общинско ниво.

В рамките на форума беше представена разширена визия за закон за сценичните изкуства, определен като „липсващият закон в българската политика“. Д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ (на снимката долу), подчерта, че целта на форума е не просто да се посочат проблемите, а да се предложи цялостна законодателна и финансова рамка, която да осигури устойчиво развитие на сценичните изкуства и да запълни натрупаните нормативни празноти.

„Законът за сценичните изкуства е липсващият закон в българската културна политика“, заяви тя и обърна внимание, че действащият Закон за закрила и развитие на културата дава общи принципи, но не обхваща специфичните нужди на сценичните изкуства и особено на независимия сектор. По думите й в момента се използват само няколко разпоредби, които не са достатъчни за решаване на комплексните проблеми на сценичните организации и артистите.

Д-р Андреева-Попйорданова акцентира, че Законът за статута на артиста и Законът за сценичните изкуства трябва да бъдат мислени заедно – първият да гарантира специфични права, достойни условия на труд, адекватно възнаграждение и социална защита, адаптирана към атипичната заетост, а вторият да уреди институционалната рамка, моделите на финансиране и отношенията между публичния и независимия сектор. Подчерта, че в момента липсва адекватна социално-осигурителна и данъчна формула, която да отчита спецификата и уникалността на културните дейци и заетите в сектора.

„Няма как повече да се обяснява, че проблемите ще се решават с постановления на Министерския съвет“, каза още тя, посочвайки че подобен подход води до временни решения и продължаваща нестабилност. Д-р Андреева-Попйорданова припомни, че на форума са били поканени представители на Министерството на финансите, но те не присъстват, тъй като по същото време се обсъжда бюджетът на Министерството на културата – факт, който още веднъж показва колко важно е системно и координирано да се решат финансовите въпроси на сектора.

Тя подчерта, че една от ключовите задачи на предложения Закон за сценичните изкуства е хармонизирането на българската нормативна рамка с европейските стратегически и законодателни документи. „Правителството бърза да подпише всички европейски документи, но забравя да ги приложи и те остават само за сведение“, отбеляза тя, призовавайки за реално прилагане на поетите международни ангажименти в областта на културата.

Специално внимание беше отделено на независимия сектор, за който Законът за сценичните изкуства трябва да запълни съществуващата нормативна празнота. Според д-р Андреева-Попйорданова е важно да се стъпи върху принципа на равнопоставеност на културните организации и творците, заложен в Закона за закрила и развитие на културата, и той да бъде реално приложен при изграждането на новата рамка за сценичните изкуства.

В приветствието си към участниците ректорът на НМА – проф. д-р Сава Димитров (на снимката долу), подчерта, че „основният проблем с развитието на сценичните изкуства в България не е липсата на идеи, а мястото на реализирането и финансирането им“. Той допълни, че присъстващите на форума са „културният продукт на държавата, защото без значение дали са в зависим или независим сектор, дали са подчинени на министър или министерство, всъщност тези хора имат друго призвание – да създават този продукт, който облагородява“.

Акцент в дискусиите беше поставен и върху необходимостта да се осигури качествена среда за труд на артистите. „Приоритет за Българската музикална асоциация е осигуряването на качествена среда, в която артистите да могат да се трудят“, заяви д-р Мирена Станева, изпълнителен директор на Асоциацията (на снимката долу). Тя обърна внимание, че устойчивото развитие на сценичните изкуства изисква не само адекватно финансиране, но и ясни правила, модерна инфраструктура и работещи механизми за подкрепа на творците през целия им професионален път.

В дискусиите бе обсъден и фактът, че към момента държавният бюджет за 2026 г. все още не е приет, което създава несигурност за сценичните институти и независимия сектор. Представители на сектора подчертаха, че е необходимо Министерството на културата ясно да заяви приоритетността на сценичните изкуства и да отстоява ангажиментите на държавата към тях пред Министерството на финансите и Министерския съвет. „Най-важното е да намерим начин да мотивираме Министерството на културата да може да извоюва от Министерството на финансите или от министър-председателя своята независимост и да сложи най-важното на масата – не исканията ни, а ангажиментите на държавата към сектора“, подчерта доц. д-р Екатерина Кънчева, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в Министерството на културата. Тя призова секторът да се успокои, „за да има разбирателство и активна работа по решаването на проблемите“ и предложи участниците във форума да излязат с официално писмо с конкретни препоръки до Министерството на културата. По думите й създаването на работещи механизми за диалог между администрацията, институциите и независимия сектор е ключово условие за реални реформи в областта на сценичните изкуства.

Целта на Форума за устойчиво развитие на сценичните изкуства е да се превърне в постоянна платформа за стратегически диалог, изграждане на дългосрочна визия и формулиране на общи позиции по ключови въпроси за сектора. С второто си издание инициативата утвърждава амбицията да обедини експертизата на академичната общност, професионалните организации и институциите в името на модерна и европейска политика за сценичните изкуства в България.

Снимки: Георги Петков Photo Studio

Директорът на ГД „Гранична полиция“ гл. комисар Антон Златанов пред студенти от УНСС: „Сигурността е управление на ресурси, технологии и отговорност“

УНСС — Thu, 26 Feb 2026 05:59:38 GMT

Публична лекция и демонстрация на специализирана техника събраха академичната общност и професионалната практика в УНСС. Директорът на главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи гл. комисар Антон Златанов представи пред студенти и преподаватели реалните измерения на граничната сигурност – от стратегическото управление и финансовото планиране до високотехнологичното оборудване и работата на терен.

Събитието беше организирано под патронажа на ректора проф. д-р Димитър Димитров от катедра „Национална и регионална сигурност“ и показа как икономическата експертиза и секторът на сигурността функционират в тясна взаимовръзка.

Главен комисар Антон Златанов проследи периода на засилен миграционен натиск през 2022 – 2023 г., когато са предотвратявани до 1500 опита за незаконно преминаване дневно. Той обясни, че овладяването на ситуацията не е резултат от еднократни действия, а от комплексен подход – стратегически анализ на маршрутите, профилиране на риска, пренасочване на ресурси, ускорено оборудване на екипите с нова техника и активна работа срещу организираните канали за трафик. „Мигрантите са като водата – ако оставиш пролука, тя се разширява“, заяви той, подчертавайки необходимостта от системен и последователен контрол.

В хода на лекцията си главен комисар Антон Златанов, възпитаник на УНСС, представи и цялостната картина на граничната сигурност – както стратегическата рамка, така и ежедневната оперативна работа. Той определи България като стратегически кръстопът с сухопътна, морска, речна и въздушна граница и подчерта, че страната охранява външната граница на Европейския съюз. По думите му това означава не само национална, но и общоевропейска отговорност, която изисква висока степен на координация с партньорски служби, европейски агенции и съседни държави.

„За УНСС е чест да бъде домакин на подобна среща между академичната общност и практиката. Сигурността не е само въпрос на сила, а на управление на ресурси, технологии и хора“, подчерта проф. д-р Димитър Димитров, който в продължение на 16 години е бил ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“. Той акцентира, че бюджетите в сектор „Сигурност“ възлизат на десетки милиарди левове и изискват експертиза в стратегическото планиране, управлението на проекти, анализа на разходи и оценката на алтернативи. По думите му Гранична полиция е високотехнологична структура със сложни информационни системи, авиационна техника, термовизионни комплекси и модерни средства за контрол, което ясно показва защо икономически университет подготвя кадри и за тази сфера.

Ръководителят на катедра „Национална и регионална сигурност“ доц. д-р Нончо Димитров отбеляза, че катедрата има 35-годишна традиция и още от създаването си работи в подкрепа на държавните институции в областта на отбраната и сигурността. „Днес това сътрудничество е естествено – не административно вменено, а логично и интуитивно“, посочи той, като акцентира върху ключовото значение на икономическата експертиза при управлението на публичните ресурси, реализирането на европейски проекти и стратегическото планиране в сферата на сигурността.

В изложението си комисарят обърна още внимание и на управленския аспект на дейността – планирането на човешките ресурси, обучението на служителите, осигуряването на логистика в труднодостъпни райони и поддръжката на стотици километри инфраструктура. Той подчерта, че всяка технологична инвестиция – от дроновете и антидрон системите до мобилните рентгенови установки и бодикамерите с автоматичен превод – изисква предварителен финансов анализ, оценка на ефективността и дългосрочна стратегия за поддръжка.

Сред акцентите бяха рисковете на терен, включително използването на стимуланти от страна на трафикантите, както и ключовата роля на служебните кучета и специализираните тактически екипи. Златанов разказа за реални ситуации на продължителни преследвания в тежки условия, при които координацията между хора, техника и командни центрове е решаваща. Той подчерта, че оградата по българо-турската граница функционира в комбинация със 100% видеонаблюдение и постоянен мониторинг, което значително повишава ефективността на охраната.

В заключение главен комисар Златанов акцентира върху възможностите за професионална реализация на икономисти в системата – в областта на управлението на европейски проекти, обществените поръчки, финансовия контрол, стратегическото планиране и международното сътрудничество. Срещата завърши с демонстрация на специализирана техника, а посланието към студентите беше ясно – сигурността е не само професия, но и мисия, в която управленските и икономическите знания имат ключова роля.

Дискусионен форум „Павел баня – новите дестинации за духовен и термален здравен туризъм. Гостоприемство в четири сезона“

УНСС — Tue, 17 Feb 2026 05:57:13 GMT

Катедра „Икономика на туризма“ на УНСС проведе дискусионен форум на тема „Павел баня – новите дестинации за духовен и термален здравен туризъм. Гостоприемство в четири сезона“, поставяйки централен акцент върху стратегическото позициониране на Павел баня като съвременна целогодишна дестинация. Събитието се състоя в партньорство с Grand Resort Pavel Banya Medical and SPA и събра представители на академичната общност, туристическия бизнес, туроператорския сектор и местната власт за обща дискусия за устойчивото развитие на региона и ролята му в концепцията за Бранд България.

Ръководителят на Катедрата проф. д-р Мариана Янева представи визията за „Гостоприемство в четири сезона“ и новите обществени тенденции, свързани с нуждата от баланс между динамичния дигитален живот и вътрешната хармония на личността. Тя подчерта, че съвременният турист все по-често търси преживявания, свързани с благополучие, личностно развитие и духовно равновесие, което превръща уелнес и духовния туризъм в стратегическо направление с дългосрочен потенциал.

В научния панел проф. д-р Еленита Великова, преподавател в катедра „Икономика на туризма“, представи концепцията THERME ROSE BULGARICUM за интегриране на духовния уелнес в термалните хотели и позициониране на България чрез нейните автентични ресурси.

Зам.-кметът Радка Иванова отчете ръст на туристите и засилен интерес от млади посетители и семейства, като допълни, че Розовата долина кандидатства за списъка на ЮНЕСКО.

Представителите на практиката бяха ясно разграничени в два основни професионални сегмента. От страна на хотелския мениджмънт участваха Дечо Дечев – маркетинг мениджър, и Красимира Тодорова – финансов мениджър на комплекса домакин, които очертаха реалните бизнес резултати, конкурентните предимства на дестинацията и нарастващия интерес към духовния и термалния туризъм. От страна на туристическите посредници и пазарната реализация на продукта се включиха туроператорските експерти Румен Диканчев и Елеонора Венчиславова, които анализираха ролята на туроператорите за позициониране на дестинацията, изграждане на международно присъствие и разширяване на каналите за продажби.

Форумът затвърди ролята на катедра „Икономика на туризма“ при УНСС като платформа за диалог между наука, бизнес и институции и открои Павел баня като пример за нов модел туристическа дестинация, която съчетава лечебни ресурси, духовни практики, културна автентичност и целогодишно гостоприемство.

Кръгла маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ събра водещи медии, експерти и академичната общност в Университета

УНСС — Fri, 13 Feb 2026 06:27:30 GMT

Катедрата на ЮНЕСКО „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, в партньорство с Българското национално радио, организира кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“. Събитието събра представители на обществените и частните медии, академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и експерти, ангажирани с темата за влиянието на изкуствения интелект върху медийната среда. Сред присъстващите бяха и членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), както и представители на национални и европейски институции.

В откриващата част на форума участваха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и Станимир Въгленов, директор онлайн издания на медийна група „България“.

Станимир Въгленов, Емил Кошлуков, проф. Димитър Димитров, Милен Митев, доц. Мария Николова, Кирил Вълчев (от ляво надясно)

„Темата за изкуствения интелект и медиите е изключително важна и ще продължава да бъде във фокуса на обществения дебат. УНСС е естествена академична платформа за задълбочени разговори между университети, медии и институции по въпроси с дългосрочно значение за обществото. Катедра „Медии и обществени комуникации“ е одобрена от ЮНЕСКО като катедра по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, което подчертава академичната ? значимост и ангажираност“, каза проф. Димитър Димитров и подчерта: „Университетът има реален потенциал и принос в развитието и отговорното използване на изкуствения интелект – както чрез обучението в редица бакалавърски и магистърски програми, така и чрез научни изследвания, Центъра за големи данни и създаването на Институт по изкуствен интелект. Този мощен инструмент трябва да бъде използван разумно, в полза на икономиката, образованието и обществения интерес, а академичната общност има ключова роля да формира етични и професионални стандарти за неговото прилагане“.

„По темата за изкуствения интелект и медиите е необходим рационален и балансиран подход. Изкуственият интелект демократизира достъпа до технологии и дава възможност и на по-малки редакции да създават конкурентно съдържание, но същевременно поставя сериозни етични и професионални въпроси“, каза доц. Мария Николова и допълни: „Възникват нови предизвикателства, свързани с автоматично генерирани материали и дезинформационни платформи. Данните показват, че 81% от журналистите вече използват AI, но само 13% имат вътрешни правила за работа с него. Тези цифри подчертават необходимостта от дискусии като тази, които предоставят трибуна за обмен на идеи и разработване на практически решения“.

„Много се радвам да видя тази зала пълна, защото темата е важна и интересна за бъдещето на медиите. Изкуственият интелект навлиза във все повече сфери и медийната общност трябва да разбира и да използва тези технологии отговорно. Обществените медии носят особена отговорност – да показват на аудиторията, че AI се използва в неин интерес, а не за сметка на доверието. Етиката и прозрачността имат централно значение, а инвестициите в медийна и AI грамотност както вътре в организациите, така и сред обществото са решаващи. Изкуственият интелект не е враг на хората, но ще промени начина, по който функционират медиите, и ние трябва да сме активна част от тази промяна“, каза Милен Митев.

„Изкуственият интелект вече създава нови модели на съдържание, персонализиране и разпространение на информация, които могат да доведат до пристрастяване или дезинформация. За обществените медии тази трансформация е неизбежна и трябва да бъде проведена своевременно, с водещ принцип общественият интерес. Особено важно е как се обучават алгоритмите и какви ценности им се предават – от това зависи качеството, достоверността и етичността на съдържанието. Нашата задача е да гарантираме, че AI работи за хората, а не обратното, и че журналистическата мисия остава водеща“, коментира Емил Кошлуков.

„Изкуственият интелект не може да замести журналиста и репортера на терен, нито да поеме редакторската отговорност. Традиционните медии остават ключови за достоверността на информацията. В БТА въвеждаме писмени правила за използването на AI, включително обучение на младши и по-опитни журналисти, като човекът остава в началото и в края на процеса. Създаваме „БТА Институт“, като идеята е в него да бъдат поканени 15 организации в България, които работят в областта на AI. И голямата цел е тази структура да подпомогне не само БТА, а и да направи свободно достъпни продукти за всички български медии“, посочи в словото си Кирил Вълчев.

„Най-ценният ресурс в медиите остава човешкият фактор, независимо от развитието на технологиите. Изкуственият интелект предоставя нови възможности и инструменти за ефективна работа, но доверието на аудиторията се изгражда чрез професионализъм, етика и устойчиви инвестиции в хората и техните умения. Нашият опит показва, че успешната дигитална трансформация се постига чрез съчетаване на човешкия интелект с технологиите, а не чрез заместването на човека“, изтъкна Станимир Въгленов.

В центъра на дискусиите по време на кръглата маса беше поставена необходимостта от ясни етични ориентири и професионални стандарти в условията на ускорена технологична трансформация и засилено влияние на алгоритмите върху информационната среда.

Кръглата маса беше организирана в три тематични панела. Първият панел – „Технологична трансформация и AI в медиите: иновации и обществен интерес“, с модератор д-р Весислава Антонова, журналист и преподавател в УНСС, беше посветен на практическите измерения на навлизането на изкуствения интелект в журналистиката и медийния бизнес. Дискусиите се фокусираха върху използването на AI и анализ на данни в подкрепа на разследващата журналистика и data journalism, автоматизацията на редакционни процеси, генерирането на съдържание чрез AI агенти, както и върху влиянието на технологиите върху бизнес моделите, дигиталната реклама и устойчивостта на медиите.

Вторият панел – „Етика и професионални стандарти в ерата на изкуствения интелект“, модериран от Диана Костова, журналист в БНР и главен редактор в дирекция „Дигитални програми“, постави акцент върху предизвикателствата в практиката на медиите при използването на генеративен изкуствен интелект. Бяха обсъдени въпросите за прозрачността към аудиторията, редакторската отговорност, проверката на фактите, разграничаването между човешко и автоматично генерирано съдържание, както и рисковете от подвеждащи формати и злоупотреби.

Третият панел – „Алгоритмите като оръжие: AI, пропаганда и битката за истината“, с модератор д-р Илия Вълков, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, беше посветен на дезинформацията, пропагандата и предизвикателствата пред медийната грамотност. Участниците разгледаха влиянието на AI върху търсачките и достъпа до качествено медийно съдържание в онлайн среда, устойчивостта на обществото срещу манипулации, както и европейските регулаторни рамки, включително прилагането на Акта за цифровите услуги. Бяха представени и добри практики за използване на данни и технологии в обществена полза.

Кръглата маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ утвърди ролята на УНСС като активна платформа за професионален и обществен диалог между академичната общност, медиите и институциите по ключови теми, свързани с бъдещето на журналистиката и обществената комуникация.

Проект „Управление на смесени миграционни потоци в Р България“ стартира с откриващ семинар

УНСС — Thu, 05 Feb 2026 07:25:32 GMT

На 3 февруари 2026 г. се проведе откриващият тематичен семинар по проект № КП-06-Н95/10 „Управление на смесени миграционни потоци в Република България: между съществуващата парадигма и нуждата от стратегически подход“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.

Събитието беше официално открито от ректорa проф. д-р Димитър Димитров и доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност.

В приветствените си думи проф. Димитър Димитров отбеляза, че тематиката, свързана с управлението на миграционните процеси, се развива в катедра „Национална и регионална сигурност“ от дълго време под формата на реализирани научни проекти, успешно защитени докторски дисертации и научни публикации, като настоящият проект допълва и надгражда натрупания опит на катедрата в тази област.

Доц. д-р Янко Христозов подчерта, че през настоящата година Университетът е спечелил два научни проекта в качеството си на координатор, като проект № КП-06-Н95/10 е един от тях. Той посочи още три проекта, в които университетът участва като партньор, и акцентира на значимата роля и последователната подкрепа на Върховния комисариат на ООН за бежанците при приема и обучението на студенти с временна закрила от Украйна.

Проектът беше представен от неговия ръководител гл. ас. д-р Атанас Димитров, научен секретар на катедра „Национална и регионална сигурност“ и от д-р Васил Павлов, хоноруван преподавател в Катедрата. Своята роля и очаквания за постигането на целите на проекта застъпиха и членовете на изследователския екип – доц. д-р Алфонсо Джордано от Luiss Guido Carli University, докторант Светла Александрова и Боян Киров, студент в катедра „Национална и регионална сигурност“.

В събитието взеха участие и представители на ключови институции и международни организации, сред които бяха Лъчезар Петров, и.д. началник на отдел „Международно сътрудничество“ в дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, Ива Парцалева, старши сътрудник по интеграция, UNHCR България, и Джафер Саатчъ, възпитаник на УНСС и понастоящем програмен асистент в International Organization for Migration – България. В своите изказвания те споделиха експертни позиции и практически опит относно предизвикателствата и добрите практики в областта на миграцията, международната закрила и интеграцията на търсещи закрила лица и други мигранти.

По време на семинара бяха очертани основните цели на проекта, методологичната рамка и очакваните научни и практически резултати, свързани с анализ и усъвършенстване на стратегическия подход към управлението на смесените миграционни потоци в България.

Събитието завърши с дискусия, в която се включиха и студенти от Катедрата. Бяха обсъдени актуални въпроси, възможности за междуинституционално сътрудничество и ролята на академичната общност в подкрепа на устойчиви политики за управление на миграционните процеси.

Подписан бе меморандум за сътрудничество за бъдещето на българското кино

УНСС — Mon, 26 Jan 2026 05:56:44 GMT

Центърът за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – факултет „Екранни изкуства“, Българската национална филмотека, и Столична община – „София, творчески град на киното“ на ЮНЕСКО, подписаха в Националния филмов център меморандум за сътрудничество за изготвяне на цялостен анализ и обзорен доклад за състоянието и перспективите на българската филмова индустрия по повод 10-ото юбилейно издание на Форума за устойчиво развитие на българската филмова индустрия.

Документът предвижда партньорите да обединят усилия за изследване на институционалната и нормативната рамка, финансирането и икономиката на киното, разпространението и развитието на аудиторията, образованието и човешкия капитал, ролята на Българската национална филмотека за съхранението и дигитализацията на аудиовизуалното наследство, както и международното позициониране на българското кино и на София като творчески град на киното в ЮНЕСКО.

В рамките на сътрудничеството ще бъде създадена съвместна координационна група с представители на всички институции, която ще одобри методологията и индикаторите на изследването, ще разпредели задачите и ще подготви публичното представяне на резултатите. Финалният доклад ще бъде представен официално на Десетия форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който ще се проведе на 25 март в НАТФИЗ и ще служи като основа за актуализиране на филмовото законодателство, развитие на образователни програми и по-активно участие на България в международните мрежи и форуми, свързани с киното.

Меморандумът бе подписан от: д-р Диана Андреева-Попйорданова – за Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, Петър Тодоров – за ИА „Национален филмов център“, Антония Ковачева – за Българската национална филмотека, проф. д-р Елена Тренчева – за НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Биляна Генова – за Столична община – „София, творчески град на киното“ на ЮНЕСКО.

Междуинституционалното партньорство – Форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия (2017 – 2025), е част от инициативата „София – творчески град на киното“ на ЮНЕСКО, и се осъществява в изпълнение на стратегията на Столична община – „София – творчески град на киното“.

Форумът за устойчиво развитие на българската филмова индустрия е отличен с грамота и медал в категория „Внедряване на научни резултати в полза на бизнеса/обществеността“ от Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет през 2025 г.

Нашият университет бе домакин на OWASP Meetup за киберсигурността

УНСС — Tue, 16 Dec 2025 12:29:57 GMT

УНСС бе домакин на едно от значимите събития в областта на киберсигурността – OWASP Sofia Meetup. То бе организирано от катедра „Национална и регионална сигурност“, съвместно с ThinkCyber и OWASP, и събра на едно място академичната общност, експерти и водещи практици от индустрията, за да покажат киберсигурността такава, каквато се случва в реалния свят.

Декемврийското издание на OWASP Sofia Meetup бе официално открито от Миглена Евлогиев (OWASP) и от доц. д-р Нончо Димитров, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“, който приветства гостите и представи значимите постижения на Катедрата в сферата на обучението по киберсигурност.

Програмата на срещата предложи поредица от интересни и актуални дискусии и демонстрации (Talks and Demos), фокусирани върху последните тенденции, техники и заплахи в киберпространството.

Преподавателите от катедра „Национална и регионална сигурност“ – гл. ас. д-р Юри Ценков и д-р Иван Благоев – направиха демонстрация на живо на атака тип „браузър в браузър“ (Browser in the Browser), която показа как могат да бъдат откраднати права за достъп до електронна поща дори когато е активирана двуфакторна оторизация (2FA).

Костадин Иванов от Cyberware говори за заплахите в сигурността на веригата за доставки (Software Supply Chain Security), като обърна внимание на критичния момент, при който разработчиците могат неволно да включат в новите продукти злонамерени библиотеки, съдържащи интегриран зловреден код.

Като част от темата Metrics in Cybersecurity – Effective vs Non-effective reporting, Йонко Йовков (HCL Tech) запозна аудиторията с иновативен подход за дефиниране на мерки за ефективност, които са ориентирани към действия, а не само към общи резултати.

Миглена Евлогиев от Evrotrust и OWASP представи актуалните Топ 10 на най-значимите рискове на OWASP за уебприложенията.

Срещата завърши с дискусии и нетуъркинг, в които се включиха и студентите от катедра „Национална и регионална сигурност“.

Организацията и домакинството на такъв тип събития подчертава ключовата роля на катедра „Национална и регионална сигурност“ и на УНСС като мост между образованието и практиката в областта на киберсигурността.

УНСС отбеляза 10 години от създаването на единствената в света магистърска програма по ядрена сигурност с научен форум и юбилейна изложба

УНСС — Fri, 12 Dec 2025 07:01:34 GMT

10 години от създаването на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност отбеляза Университетът за национално и световно стопанство с научен форум, юбилейна изложба и празничен коктейл.

Доц. д-р Нончо Димитров, ръководител катедра „Национална и регионална сигурност“, гл. ас. д-р Екатерина Богомилова, бивш ръководител на магистърската програма, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров – първият ръководител на магистърската програма, проф. д-р Светослав Спасов, ръководител на магистърската програмата и директор на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност

Събитията се реализират в дългосрочно партньорство с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Честването е под егидата на министъра на енергетиката Жечо Станков и на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Организатори са проф. д-р Светослав Спасов – ръководител на програмата и директор на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност (ЦПЯС), и доц. д-р Нончо Димитров – ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“.

Преди началото на научния форум ректорът проф. д-р Димитър Димитров и зам.-министърът на енергетиката Георги Самандов откриха изложба, представяща ключови моменти, проекти и академични практики от историята и развитието на програмата, в централното фоайе на Университета.

Зам.-изпълнителният директор на НЕК Любомир Миладинов, проф. д-р Цветан Цветков, директор на Центъра за стратегически изследвания в отбраната и сигурността, ръководителят на катедра „Национална и регионална сигурност“ доц. д-р Нончо Димитров, ректорът проф. д-р Димитър Димитров, зам.-министърът Георги Самандов, директорът на ЦПЯС проф. Светослав Спасов и председателят на Комисията за контрол на СРС Пламен Колев

Научният форум на тема „Обучението по ядрена сигурност в контекста на глобалните предизвикателства“ се проведе в Голямата конферентна зала.

Директорът на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност проф. д-р Светослав Спасов, който беше и модератор на форума, приветства гостите и изрази благодарност за подкрепата, оказана от Международната агенция за атомна енергия, Министерството на енергетиката, Агенцията за ядрено регулиране, Българския енергиен холдинг, Държавната агенция за национална сигурност, Министерството на образованието и науката, на посланиците на страните от Азия, Африка и арабския свят, както и на редица български и международни институции, допринесли за осъществяването на магистърската програма през годините. Той подчерта огромното значение на тяхното съдействие за привличането на студенти от цял свят и за развитието на програмата през всичките 10 години.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров, който е и първият ръководител на магистърската програма по ядрена сигурност, стартирала през 2015 г., приветства гостите, като посочи, че програмата е дело не само на УНСС и на МААЕ, но и на всички институции, които са откликнали в процеса на нейното създаване и развитие, за да се получи една уникална по рода си магистърска програма по ядрена сигурност. Той разказа как през 2013 г. се е зародила идеята за създаването на магистърската програма, пречките и предизвикателствата, които са преодолени, за да се стигне до подписването на споразумение между УНСС и МААЕ през 2014 г., приемането на първия випуск на програмата и нейния старт на 10 ноември 2015 г.

„Тази магистърска програма е не само уникална, но и единствена в света и интересът към нея през годините е огромен. В нея се обучават не само български студенти и студенти от ЕС, но и от Азия, Африка и арабския свят и голяма част от тях впоследствие намират професионална реализация в ядрения сектор в родните си страни и дори в правителствата им, както и в МААЕ, което вече е доказателство за успеха на програмата и качеството на обучението в нея. За мен много важна е приемствеността в управлението на програмата. Започнатото от мен като първи ръководител на програмата беше успешно продължено от гл. ас. д-р Екатерина Богомилова, а от една година ръководител на програмата е проф. д-р Светослав Спасов. Така непрекъснато се търсят нови възможности за надграждане и развитие на магистърската програма“, подчерта проф. Димитров.

Заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов, възпитаник на УНСС, честити годишнината и пожела още 10 000 години успех на магистърската програма. Той подчерта, че „основната характеристика на ядрената енергетика е сигурността, за което са необходими добре обучени кадри в сферата на ядрената сигурност“ и посочи проекти, по които Министерството на енергетиката работи в последните години с цел развитие на сектора в крак със съвременните изисквания и тенденции. Той поднесе поздравителен адрес от името на министъра на енергетиката Жечо Станков, в който се изразява увереност, че УНСС е точното място за подготовка на висококвалифицирани кадри в областта на ядрената сигурност.

Ръководителят на катедра „Национална и регионална сигурност“ доц. д-р Нончо Димитров, изтъкна, че „10 години не са малко за развитието на една учебна програма, но след всички преодолени пречки и предизвикателства, трябва да се помисли как тази програма да бъде устойчива. Затова може би най-голямото предизвикателство се оказва да предадем знанията и всичко направено нататък и да надградим постигнатото“. Той благодари на всички институции за оказаната подкрепа през годините.

С приветствие по случай годишнината на магистърската програма се обърна и Валентин Велев, експерт в Националната агенция за ядрено регулиране, който прочете поздравителен адрес от името на председател на Агенцията Цанко Бачийски.

От името на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Деньо Денев поздравителен адрес поднесе Петьо Петков.

Заместник-изпълнителният директор на електропреносния оператор на България Антон Адамов връчи на ректора поздравителен адрес и стъклена статуетка от името на директора на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД Кирил Георгиев (на снимката долу).

Поздравителни адреси по случай 10-годишнината на магистърската програма бяха получени от изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Андреев, изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Валентин Николов, изпълнителния директор на Националната електрическа компания Георги Добрев, декана на Финансово-счетоводния факултет проф. д-р Румен Брусарски, ръководителя на катедра „Икономикс“ доц. д-р Ивайло Беев и др. Получен бе и видеоадрес от ръководителя на Департамента по ядрена сигурност към МААЕ.

Научния форум се финансира по проект № НИД НФ-33/2025/А. В научната дискусия се включиха Елена Буглова – директор на отдела по ядрена сигурност към МААЕ, проф. Александра Йоаниду от Гърция, д-р Марина Дабетик от Сърбия – дългогодишни международни партньори на програмата, както и Леонардо Андраде – директор за Европа на QS – Quacquarelli Symonds, водещата глобална организация в сферата на университетските рейтинги, който ще представи значението на програмата по ядрена сигурност за международната видимост и академичната репутация на УНСС. По време на форума бяха представени постиженията на програмата, добрите практики и перспективите за бъдещото развитие на обучението и научните изследвания в областта на ядрената сигурност.

На форума присъстваха представители на посолства, както и на български и международни институции в областта на ядрената сигурност и енергетиката, сред които бяха Арсен Абрадхаманов, секретар на посолството на Казахстан, г-н Труонг Нгок Нам, първи секретар на посолството на Виетнам, Тамас Товари, съветник в посолството на Унгария, Тигран Харутюнян, секретар на посолството на Армения, Любомир Миладинов, зам.-изпълнителен директор НЕК ЕАД, Калин Стануков, зам.-изпълнителен директор на БЕХ, Димитър Стоянов от Центъра за ядрени компетенции „Козлодуй“, д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Съвета на директорите на ЦЕРБ ЕАД, Петър Аврамов, изпълнителен директор на Феникс Ре, Ивайло Овчаров, изпълнителен директор на ЕЛИА ЕАД и др.

Факултет "Икономика на инфраструктурата" Новини RSS Feed

Тенденциите в развитието на сценичните изкуства разгледа Третият форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България

Катедра „Национална и регионална сигурност“ с успешно участие на Международното изложение „ХЕМУС 2026“

Катедра „Икономика на туризма“ постави основите на нов бранд за здравен, енергиен и устойчив туризъм

Двама наши преподаватели участваха в международен уоркшоп на алианса ENGAGE.EU за приобщаваща и устойчива заетост в условията на технологични промени

Катедра „Икономика на туризма“ с форум за творческия кулинарен туризъм и социалните каузи

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова откри Десетия юбилеен форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия

Седмо издание на докторантския семинар на катедра „Медии и обществени комуникации“

Наши студенти спечелиха годишните награди на фондация „Радостина Константинова“ в конкурса за млади журналисти „Дигитален глас“

Традициите се създават заедно! Релси, емоции и нови знания с Родопската теснолинейка!

Наш преподавател – член на Консултативния борд на FilmEU

Студенти от специалност „Икономика на отбраната и сигурността“ с изнесено учебно занятие

Студенти от катедра „Медии и обществени комуникации“ посетиха Съвета за електронни медии в Деня на радиото и телевизията

Кръгла маса „Ценностите в обществото в дигиталния свят. Бранд България – гостоприемство в четири сезона“

Програми за обучение на напреднали служители на компанията Кока-Кола Хеленик в УНСС

XIV научна конференция с международно участие за студенти и докторанти „Инфраструктура: бизнес и комуникации“

Наши студенти, изучаващи „Борси и борсова търговия“, посетиха Българската фондова борса

Катедра „Икономика на туризма“ вече има регистрация в CEEOL

Университетска седмица на книгата 2026. Гл. ас. д-р Илия Вълков представи учебника „Професионални стандарти в радиото и телевизията“

Катедра „Икономика на туризма“ проведе дискусионен форум „Сигурност и рискове в хотелиерството“

Започна деветото издание на Майсторски медийни класове на катедра „Медии и обществени комуникации“

Проф. д-р Светослав Спасов организира посещение на студенти от магистърската програма по ядрена сигурност на Университета в Агенцията за ядрено регулиране

Кръгла маса „Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства“ с призив за нов модел на финансиране и законодателни реформи

Директорът на ГД „Гранична полиция“ гл. комисар Антон Златанов пред студенти от УНСС: „Сигурността е управление на ресурси, технологии и отговорност“

Дискусионен форум „Павел баня – новите дестинации за духовен и термален здравен туризъм. Гостоприемство в четири сезона“

Кръгла маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ събра водещи медии, експерти и академичната общност в Университета

Проект „Управление на смесени миграционни потоци в Р България“ стартира с откриващ семинар

Подписан бе меморандум за сътрудничество за бъдещето на българското кино

Нашият университет бе домакин на OWASP Meetup за киберсигурността

УНСС отбеляза 10 години от създаването на единствената в света магистърска програма по ядрена сигурност с научен форум и юбилейна изложба

ФОТОГАЛЕРИЯ