Българската Чийвнинг асоциация, катедрите „Медии и обществени комуникации“ и „Международни отношения“, в сътрудничество с Британското посолство и Британския съвет – София, организираха международна кръгла маса на тема „Сближаване на образованието с нуждите на пазара на труда“.

Кръглата маса беше организирана в три панела: „Професиите на бъдещето“, „Добри практики в образованието и как определяме неговото качество: от детската градина до университета и след това“, „Бъдещето е тук: как развиваме талантите, за да бъдат успешни в бързо променящите се изисквания на работната среда? Споделяне на добри примери“.

Проф. д-р Валентин Гоев, заместник-ректор по научноизследователската дейност, приветства участниците и организаторите от името на ректора на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев. Поздравявам ви за добрата инициатива и актуалната тема, която сте избрали. Връзката между образованието и практиката става все по-важна. Защото човек, за да може, трябва да знае, за да знае, трябва да е образован, каза проф. Гоев.

Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания в България, определи конференцията като изключително важна и необходима платформа за диалог между институциите в условията на бързо променящия се пазар на труда. България, както Великобритания, се сблъсква с всички проблеми, свързани с квалифицираното обучение на кадрите и необходимостта от осигуряване на образователна система, която подготвя професионалисти в съответствие с нуждите на пазара на труда, посочи тя.

Чувствам се у дома си, защото съм възпитаник на УНСС, посочи д-р Румяна Атанасова, председател на Българска Чийвнинг асоциация. Днес ще се опитаме да обменим идеи, мнения и добри практики за това какво може да се направи и какво вече се прави за намаляване на разминаването между образованието и пазара на труда, заяви тя.

Г-н Марко Павич, министър на труда и пенсионната система на Република Хърватска, посочи, че поради разминаването между образователната система и нуждите на пазара на труда в неговата страна е започнала образователна реформа. Образователната система трябва да бъде гъвкава, за да устои на бързото развитие на съвременните технологии, което води до непредвидимо развитие на пазара на труда и постоянна необходимост от нови професии. Той се спря на професионалните качества, които изискват темповете на бъдещото развитие: цифрова грамотност, критично мислене, комуникационни способности, умения за разрешаване на проблеми и за взимане на решения, готовност за непрекъснато обучение и усвояване на нови знания в съответната област, придобиване на повече от една професия. Двигатели за развитие на образованието в усвояване на тези качества трябва да бъдат университетите.

Безспорно знанията и уменията винаги са имали стратегическо значение за постигане на конкурентоспособност, растеж, иновации, посочи доц. д-р Бисер Петков, министър на труда и социалната политика и ръководител на катедра „Икономика на търговията“ в УНСС. Глобализацията и технологичните промени, които ни съпътстват, непрестанно поставят нови изисквания към работната сила и все по-често се изискват нови и по-широкообхватни умения. Това е предизвикателство за образователната система, която също трябва да се адаптира. Проблемите на заетостта и образованието са сходни, подчерта министърът. Според него сред най-важните компетентности са владеенето на чужди езици, компютърните и творческите умения, критичното мислене и умението за решаване на проблеми, които трябва да са неразделна част от профила съвременния човек.

Чувствам се тук като у дома си, сподели г-жа Любов Костова, директор на Британския съвет. Ние от Британския съвет истински се гордеем с постиженията на Чийвнинг стипендиантите в България. Алумни асоциациите са сдруженията на хора, които създават общ език и бъдеще. Ключът към бъдещето е образованието, посочи тя.

Г-н Марсел ван дер Хук, изпълнителен директор на АББ България, представи компанията, специализирана в производство на електрификационни продукти, и разгледа промените в пазара на труда, които се определят от нуждите на бизнеса от работни места. Неговата компания е решила проблема с липсата на инженери за производството на роботи, като е започнала да провежда интензивни специализирани обучителни курсове, което е по-рентабилно, отколкото съкращаването на квалифицирана работна ръка.

Бизнесът има задължение да помага на образованието и да се включи в процеса на обучение в университетите, каза г-н Райчо Райчев, основател и изпълнителен директор на Ендуросат. Според него компаниите знаят какво точно липсва на обучението в университетите, но често прибягват до собствено обучение на служителите си. Хората, които работят при нас, са обучени по нашите програми, допълни той и призова за по-добър контакт между бизнеса и компаниите.

Изпълнителният директор на сдружение „Образование България 2030“ г-н Веселин Димитров представи сдружението. Нашата цел е образованието да отговори на нуждите на обществото. Не се забелязва положителен ръст в образователната система, което не е изненада. 60% от българските компании изпитват трудности при наемането на служители. Голяма част от тях подкрепят българското образование единствено за реклама. За да имаме професии в бъдещето, трябва да създаваме граждани, които да гледат в бъдещето, изтъкна той.

Доказано е във времето, че обществата могат сами да се адаптират към новите технологии, което означава, че в голяма степен се самообразоваме, каза д-р Марияна Тодорова, футуролог от Българска академия на науките. Според нея държавата трябва да компенсира хората, които изостават. Според проучвания днешните 11-годишни деца ще сменят професията си поне 9 пъти през живота си. Образованието трябва да ни учи не само на факти, а и на търсене, интерпретация, творчество и предприемачество, посочи тя.

Резултати от университетски научен проект „Пазарни и непазарни алтернативи на публично финансираните услуги“ с фокус училищната система на образование представи доц. д-р Александър Вълков от УНСС. Основно предизвикателство при оценяването на училищното образование е интегрирането на оценките за ефективност и качество. Налице е ниска ефективност и слаба международна конкурентност на училищното образование, което спрямо образователните постижения става все по-скъпо. Пренебрегването на ресурсните фактори е рисково за качеството на образованието. Ниското равнище на финансиране оказва негативно въздействие върху постигането на добри резултати в училищното образование.

Очаквайте още:

Очаквайте още:

Очаквайте още: