„Седми форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия – икономически и финансов анализ на българското кино“ се проведе в УНСС, организиран от  Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в партньорство с Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Българска национална филмотека,  Съюз на българските филмови дейци, Асоциация на филмовите продуценти, Сдружение на филмовите и телевизионните режисьори, Филмаутор, Българска асоциация на кинорежисьорите, Асоциация на българските оператори, Академика 21, Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи, Асоциация на българските филмови продуценти, Българска асоциация на независимите художници и аниматори - Пройко Пройков, Асоциация на българските анимационни продуценти, Асоциация на българските киносалони, Асоциация на филмовите и телевизионни продуценти и Обсерватория по икономика на културата.

На форума присъства Марина Василева, заместник министър на културата, Петър Тодоров, изпълнителен директор на „Националния филмов център“, Антония Ковачева, директор на Българска национална филмотека, Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти в България и представители на всички организации, свързани с киноиндустрията.

„За нашия университет е изключителна чест да бъдем домакини на този форум, развитието на културата е приоритет за УНСС и не случайно катедра "Медии и обществени комуникации" стана катедра на ЮНЕСКО. Важно е да се обсъждат и прилагат работещи политики по отношение на  финансирането на културата, а това е основната тема, която ще се дискутира на днешната кръгла маса“, каза заместник-ректорът по учебната дейност в УНСС проф. д-р Матилда Александрова, откривайки кръглата маса.

Съвместното изследване за филмовата индустрия за периода 2008-2021 г.  на Обсерваторията по икономика на културата и Столичната община представи гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на  Обсерваторията по икономика на културата и зам. - директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС.

Въпреки въздействието на Ковид кризата през 2020-2021 г., наблюдаваните индикатори за периода 2008-2021 г. показват устойчива положителна динамика на нарастване, с изключение на преките чуждестранни инвестиции, които бележат отрицателен темп на нарастване. Най-голямо забавяне се наблюдава при подпазара на производство на филми, поради неусвояването на публичните финанси по Закона за филмовата индустрия.

Данните за организациите във филмовата индустрия в София за периода 2008-2021 г. показват близо два пъти и половина увеличение  - от 460 през 2008 г. на 1154 през 2021 г. Най – голямото увеличение на  броя на  организациите се наблюдава в Технически дейности, свързани с производство на филми (постпродукция) и ефект на преливане от телевизионния към филмовия пазар.

Данните за добавената стойност по факторни разходи във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват повече от три пъти увеличение  - от 45.8 млн. лв. през 2008 г. на 152.1 през 2021 г., а в първата година на Ковид кризата има спад до 107.1 млн. лв.Най – голяма добавена стойност се наблюдава отново в подпазара - Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Данните за преките чуждестранни инвестиции във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват рязък спад и отлив  - от 15. 6 млн. евро през 2008 г. на – 4.7 млн. евро през 2021 г. Преките чуждестранни инвестиции са концентрирани на 100% в София.
Заетостта във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват близо над два пъти и половина увеличение  - от 1 814 през 2008 г. на 4 280 заети през 2021 г. Най – големият брой заети се наблюдава в Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Анализът на всички показатели показва, че филмовата индустрия изцяло е концентрирана на територията на Столична община – до 99.9 %.
Впечатление направи изключително малкото средства, които едно домакинство отделя за кино, театър и концерти. През 2021 г. в рамките на София за кино, театър и концерти средно едно семейство е отделяло 13 лв., а за страната – 6 лв.
Янина Танева запозна присъстващите с Национално представително социологическо изследване за посещението на кино, проведено от Маркет линкс и Фабриката за идеи. 52% от българите не са посетили нито едно представление /кино, театър, концерт/ през 2021 г., като процентът нараства на 83 % при групата над 55+ години. Над 60 % от българите биха посещавали по често културни събития, ако имаха по високи доходи и удобен транспорт. „Хубаво е политиките да бъдат базирани на конкретни данни“ – обобщи накрая госпожа Танева.

Представен бе и финансов анализ на българската филмова индустрия за периода 2005-2022 г., в който акцент бе изпълнението на чл.17 от Закона за филмовата индустрия, който регламентира държавната субсидия за създаване на филми, разпространение и показ.
От представените изчисления за периода 2005-2021 г. – ясно се вижда неизпълнението на чл. 17 или 98 486 697 лв. са пропуснатите ползи за българското кино.