Кръгла маса на тема „Културно наследство: медии, представяне, публичност“, организирана от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, в партньорство с катедра „Медии и обществени комуникации“ – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие, и Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, се проведе в УНСС.

Събитието събра представители на медиите, на правителството, на различни правителствени и неправителствени институции, преподаватели и студенти и тържествено беше открито от д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност и гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ (на снимката долу от ляво надясно).

Доц. Мария Воденичарова, поздрави участниците от името на ректора проф. д-р Димитър Димитров и пожела успех на всички в търсенето на решения за опазване на културното наследство.

Д-р Ирена Тодорова специално благодари на УНСС за домакинството и на д-р Диана Андреева-Попйорданова за избора на интересната тема за кръглата маса. Тя се спря на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., която е ратифицирана от почти всички държави по света и сe превръща в основен инструмент, определящ националните политики за опазване на нематериалното културно наследство (НКН) на човечеството. Конвенцията включва разработването на подходяща политика, създаване на компетентни органи и насърчаване на изследванията, разработване на образователни програми и работа с медиите с цел повишаване на заинтересоваността и информираността на обществото и по-специално на младежта.

„Без активната роля на медиите не може да се опази нематериалното културното наследство, а понякога тези теми се отразяват не особено коректно, дори има дезинформация, нагнетяване на обществената атмосфера“, каза д-р Ирена Тодорова.

Водещи участници на кръглата маса (на снимката горе от дясно наляво) бяха д-р Мирена Станева, експерт от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и изпълнителен директор на Българската музикална асоциация (БМА), гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, доц. д-р Мария Воденичарова, д-р Ирена Тодорова, доц. д-р Мария Николова, ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“ и доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие.

Доц. Мария Николова припомни, че катедра „Медии и обществени комуникации“ е катедра на ЮНЕСКО от 2022 г. и непрекъснато работи за повишаване на медийната грамотност, извършва изследвания в частта на киното, на нематериалното културно наследство и други теми. „Основната цел е разбирането на ключовата роля на медиите за повишаване на видимостта и значението на нематериалното културно наследство“, каза доц. Николова, а доц. Стела Ангова обясни, че темата за културата и нейните интерпретации продължава да бъде игнорирана като държавна политика и като медийно отразяване. Доц. Ангова изрази надеждата, че от тази дискусия ще излязат предложения и реални ангажименти, които да бъдат представени на по-високо ниво.

Д-р Диана Андреева-Попйорданова предложи да бъде спазен чл. 20 от Закона за закрила и развитие на културата, който е свързан с ежегодно споразумение между министъра на културата и обществените медии относно ангажиментите на обществените медии към материалното и нематериално културно наследство. Културната политика да намери по-голямо внимание и най-вече по-голямо съдържание в обществените медии. Тя отбеляза, че БНТ е „забравила“ своята обществена функция към културата, за разлика от БНР, което чрез програма „Христо Ботев“ представя десетки събития в българската култура. Вторият акцент в изказването на д-р Андреева бе свързано с 70 години от членството на България в ЮНЕСКО през 2026 г. – като предложението е за създаване на комитет на ЮНЕСКО в България на основата на междуинституционално партньорство, както и създаване на платформа за представяне на работата и дейностите на ЮНЕСКО в България.

Д-р Мирена Станева представи основните предизвикателства при взаимодействието на медиите с живите наследства, които са свързани с необходимостта от балансирано медийно отразяване, което да акцентира върху ценностите в традициите, а не само върху развлекателния им облик.

На кръглата маса бяха засегнати темите, свързани с осигуряване на публичност на културното наследство, като: медийното отразяване на нематериалното културно наследство в България; институционалната комуникация относно материално и нематериалното културно наследство; медийната и информационната грамотност по темата за нематериалното културно наследство; международното позициониране на културно наследство; „новите“ и живите наследства.

Дискутира се и често срещаното фокусиране върху атрактивните аспекти на нематериалното културно наследство без медиите да се задълбочават в същността на културните практики и техния контекст, както и че основната целева група в политиките за опазване на НКН са младите хора, които трябва да осигурят трансмисията на наследството за бъдещите поколения. Често младите хора нямат интерес към традициите и обичаите и са необходими целенасочени усилия, за да привлече тяхното внимание към тази тема. В този аспект чрез своите канали и платформи медиите имат потенциал да възбудят интерес и уважение към традициите и обичаите по начин, който е близък и разбираем за младата аудитория.

В заключение се коментира, че медиите трябва да бъдат ключов партньор на държавата, местните власти, културните организации, образователните институции и местните общности в процесите по опазване на живото наследство, но е необходимо да се осигури механизъм за сътрудничество, като форуми и кръгли маси, както и съвместни инициативи за създаване на съдържание по темата за НКН с активно участие на заинтересованите страни.