Изследване на тема „Икономическия принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм“ беше представено от Научноизследователския център за медийни изследвания и аудиовизуална политика и катедра „Медии и обществени комуникации“. То обхваща периода 2008-2020 г. и е направено съвместно от Обсерваторията по икономика на културата и Столична община.

Доц. д-р Биляна Томова, директор на Научноизследователския център за медийни изследвания и аудиовизуална политика, гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова  от катедра „Медии и обществени комуникации", Биляна Генова, директор на дирекция „Култура“ в столична община, Любомир Каримански, съветник на министъра на финансите, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, доц. д-р Стела Ангова, ръководител катедра „Медии и обществени комуникации", проф. д.н. Любомир Халачев, бивш ректор на НАТФИЗ (от дясно наляво)

„В България културните и творчески индустрии създават сериозен икономически резултат. През последното десетилетие те си извоюваха признание на специфично икономическо поле с голяма динамика, със социални измерения създаващи партньорски мрежи между обществения сектор и частния сектор. Културните и творчески индустрии са катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и творчески сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Kултурните и творчески индустрии реализират икономически принос в БВП от 5,7%, над 104 000 заети (повече от 80 000 заети са в частни и неправителствени организации) от над 24 000 организации. Данните от изследването очертават София като град на творческата икономика и национален център на културните и творчески индустрии (КТИ) с добавена стойност в икономиката на град от 9.8% и над 66 хил. заети.

Резултатите от предходните години на проекта станаха и съществена част от Културната стратегия на град София („София-творческа столица“).

През 2014 г. данните от изследването в частта за филмовата индустрия станаха основа за получаване на титлата „София – творчески град на киното“ в мрежата на ЮНЕСКО и разработване на първата стратегия за българската филмова индустрия „София –град на киното“, каза при откриването гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров поздрави участниците в събитието, като още веднъж отбеляза голямо постижение на катедра „Медии и обществени комуникации“, която вече е официално одобрена за катедра на ЮНЕСКО. „Като че ли проблемите на културата и творческите индустрии остават встрани от интересите на обществото. Аз смятам обаче, че те имат доста голям принос за развитието на икономиката на всяка една държава“, каза проф. Димитров. 

„Настина сме много щастливи, че станахме катедра на ЮНЕСКО по две много важни теми, които сме съчетали в заглавието на нашата катедра – медийна информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие. Това са двата основни стълба, по които нашата катедра работи от доста време“, отбеляза доц. д-р Стела Ангова, ръководител катедра „Медии и обществени комуникации". Тя подчерта важността на изследването за икономическия принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г.  

Доц.  Ангова изрази надежда, че скоро катедрата ще представи и монографията за медийната грамотност. „Надявам се, че ще има сериозен отзвук на това, което правим, защото виждаме, че тези две теми са извън полето на интерес на държавната политика. И вече е време да се обърне внимание и на културните индустрии, и на медийната грамотност“, заключи тя.

„Днешното представяне е колкото традиционно, толкова и различно, тъй като всяка година нараства динамичният ред, който представяме. Освен това ние ще можем да проследим и отражението на Ковид върху този изключително динамичен и разнообразен сектор. Данните, които изнасяме измерват пулса на творческите индустрии. Това, което ни кара да имаме добро самочувствие е, че това не са просто данни. Те са станали част от културната политика на столицата и България“, каза доц. д-р Биляна Томова, директор на Научноизследователския център за медийни изследвания и аудиовизуална политика. Тя допълни, че данните са влезли в културната стратегия на град София. Те са станали и основа за кандидатстването на столицата за творчески град на ЮНЕСКО на киното.

„Стремежът ни е да основаваме решенията, политиките и стратегическите си документи на основата на анализ и изследване на добрите и лошите резултати от това, което се случва. Много се радвам, че виждам в залата студенти и съм благодарна на университета за нашето партньорство“, каза Биляна Генова.

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова благодари на съветника на министъра на финансите Любомир Каримански, два пъти председател на комисията по финанси в парламента, за активната подкрепа за финансиране на културата по време на мандатите си.

„Радвам се, че съм тук, защото съм ваш възпитаник в катедра „Финанси“. Смятам, че това изследване и резултатите от него ще провокират иновативния отговор на културните и творческите индустрии за създаване на база и компетентност с цел остойностяване на културните дейности и обогатяване на инструментариума“, каза Любомир Каримански.

По време на форума взе думата и проф. д.н. Любомир Халачев, бивш ректор на НАТФИЗ, партньор в организирането на форума за устойчивото развитие на филмовата индустрия. „Аз от 15 години се опитвам с мои колеги да убедим политиците, че трябва да достигнем този митичен 1% от брутния вътрешен продукт за финансиране на културата. Но не успяваме. Не че не обещават – обещават, но не го изпълняват“, изрази съжаление проф. Халачев.

„Много се радвам, че наскоро успяхме да преподпишем споразумението за партньорство между Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и вашата катедра. Всички тези изследвания, които представяте са много важни и аз ще направя така, че те да достигнат до колкото се може повече хора и политици, за да видят, че става дума за много важен отрасъл“, каза по време на събитието Петър Тодоров, директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.