Държавни изпити и защити
ОБЩИ ПРАВИЛА
за провеждане на държавен изпит в ОКС „Бакалавър“
и за провеждане на защита на дипломна работа (магистърска теза) в ОКС „Магистър“
Катедра “Икономика на природните ресурси”
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ за ОКС “БАКАЛАВЪР”,
специалности „Аграрен бизнес“ и „Екоикономика“
Настоящите правила за провеждане на държавен изпит в ОКС “бакалавър” се основават на изискванията на Закона за висшето образование, на възприетите норми в европейското и световното образователно пространство и на приетите правила за провеждане на държавен изпит от Университета за национално и световно стопанство. Държавният изпит следва да провери и оцени знанията и разбирането на студентите по основните проблеми в областта на аграрната и екоикономиката и политика.
Държавният изпит по съответната специалност се провежда по въпросник, утвърден от катедра “Икономика на природните ресурси” и зам.-ректора по обучението в ОКС „бакалавър“.
Датата за държавен изпит, началния час, както и състава на държавната изпитна комисия (състои се най-малко трима хабилитирани преподаватели) се определят със заповед на заместник-ректора по учебната работа, по предложение на катедрения съвет и ръководителя на катедрата.
В деня на изпита студентите са длъжни да заемат местата си в определените зали не по-късно от 15 минути преди обявения час. Залите се обявяват на таблото до кабинет 1067. Закъснели студенти (след изтеглянето и прочитането на въпросите) не се допускат в залите.
Всеки студент в деня на изпита е длъжен да носи със себе си документ за самоличност, студентска книжка, въпросника с темите за държавен изпит по специалността и химикалка или писалка, пишещи синьо.
Самоличността и правото за явяване на държавен изпит на всеки студент се установява на основата на студентска книжка, документ за самоличност и изпитен протокол.
В залата за изпит не се допускат мобилни телефони и друга съобщителна техника. За включени и/или използващи се мобилни телефони студентите се отстраняват от залата и изпитът се анулира.
Държавният писмен изпит по специалността се състои от разработване на два въпроса от въпросника, изтеглени на случаен принцип от член на държавната изпитна комисия и/или представители на студентите от всяка група, непосредствено преди държавния изпит на мястото на неговото провеждане.
Всеки студент получава предварително подготвени от катедрата материали - листа за чернова и белова. Студентите задължително номерират беловата и черновата от писмената работа с арабски цифри.
Студентите трябва да развият въпросите за четири астрономически часа, като за начало на изпита се счита часът, след като въпросите са записани на дъската и в присъствието на квестор.
На титулната страница на беловата се записват трите имена на студента, факултетен номер, номерата на въпросите и датата на изпита.
След приключването на изпита студентът предава писмената си работа на квесторите със студентската си книжка и без да се връща обратно на мястото си, напуска залата.
По време на изпита в залата се пази тишина. Не се пуши в залата и вън от нея. Излизане за естествени нужди се допуска само ако студентът се придружава от квестор. За да се запази редът по време на изпита, студентите излизат един след друг.
Студент, който говори по време на изпит, прави опит да преписва, гледайки работата на друг студент или използва учебници и други помощни материали, се отстранява от залата. Писмената му работа се анулира. При наличие на използвани помощни материали, те се прикрепват към писмената работа.
Държавният изпит се прекратява за съответния студент като същият се отстранява от УНСС за срок не по-малък от една година и в следните случаи: за всяко неправомерно явяване на държавен изпит; при използване на мобилен телефон или друга съобщителна техника; за непристойно поведение по време на държавния изпит.
При прекратяване на изпита се съставя отделен протокол, в който се вписва името и провинението на студента. Протоколът се подписва от квестора в залата и от провинилия се студент. Отстраняването от УНСС става със заповед на ректора по доклад на председателя на държавната изпитна комисия.
При съмнение за преписване на студентите, квесторите имат право да ги пренасочат към изпитната комисия за констатиране на фактическите знания.
В деня на изпита по решение на държавната комисия се определя часа за получаване на резултатите от държавния изпит. Писмените работи се оценяват по шестобалната система, която включва: “отличен” (6), “много добър” (5), “добър” (4), “среден” (3) и “слаб” (2). За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със “среден” (3).
Оценката на държавната изпитна комисия е окончателна и студентите нямат право да я оспорват и да се явяват на изпит за повишаване.Тя се внася в студентската книжка и изпитния протокол в деня на изпита. Писмените материали се съхраняват от катедрата за срок от една година след провеждане на държавния изпит.
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТА НА ДИПЛОМНА РАБОТА (МАГИСТЪРСКА ТЕЗА) за ОКС “МАГИСТЪР”,
специалности „Аграрен бизнес“ и „Екоикономика“
Настоящите правила за провеждане на защита на дипломна работа в ОКС “магистър” се основават на изискванията на Закона за висшето образование, на възприетите норми в европейското и световното образователно пространство и на приетите правила за провеждане на държавен изпит от Университета за национално и световно стопанство. Дипломната работа е писмена разработка, която представя знанията и уменията на студента за самостоятелно и цялостно разработване на конкретен проблем с научни средства.
I. ИЗБОР И ТЕХНОЛОГИЯ НА РАЗРАБОТВАНЕ НА МАГИСТЪРСКА ТЕЗА
Изборът на тема на магистърска тема студентите осъществяват на основа на предоставен списък с примерни теми за магистърски тези, които катедрата предварително обявява. Списъкът съдържа проблемните области (направления или примерни теми), по които студентите могат да разработят магистърски тези, съгласувано с преподаватели в катедрата и не представлява списък с окончателно формулирани теми. Студентът избира определена област съобразно местоработата си и специфичните си интереси и подава молба-образец (при техническия сътрудник на катедрата) до ръководителя на катедрата. Молбата съдържа избраната тема и/или преподавател, датата на подаване и личен подпис. Следва разпределяне на студентите по научни ръководители, съобразно компетентността и заетостта на съответните преподаватели и желанието на студентите.
С решение на Катедрен съвет № 10/27.03.2012 година преподавателите от катедра „Икономика на природните ресурси“ имат право до 5 научни ръководства на дипломни работи за всяка организирана сесия.
След като студентът разбере научният си ръководител, за успешното разработване на магистърската теза се препоръчва:
1. Среща с научния ръководител за уточняване на темата. Заглавието на магистърската теза трябва да е свързано с целта, обекта и/или предмета на изследването. То трябва да е кратко, конкретно и ясно формулирано.
2. Дипломанта да осъществи проучване на основните литературни източници и на тази основа да разработи примерен план на магистърската си теза, който да бъде обсъден с научния ръководител и да бъдат уточнени плана на тезата, да се формулират целите и задачите на изследването.
4. Провеждане на изследването и работа върху изложението на темата, като при необходимост следват обсъждания на следващите стъпки, уточнения и възникнали въпроси с научния ръководител.
5. Предварително представяне на магистърската теза за корекции от научния ръководител по негова преценка.
6. Окончателно оформяне и предаване на магистърската теза, а научният ръководител декларира с подписа си, че е запознат с изследването.
7. Магистърските тези се предават на техническия сътрудник на катедра „Икономика на природните ресурси“ кабинет (кабинет 1067), в определените срокове, на хартиен (подвързана, във формат А4) и електронен носител в един екземпляр с обозначени имена, специалност, факултетен номер, тема на магистърска теза, научен ръководител.
8. Дипломната работа се рецензира писмено от един преподавател в съответната научна област от Катедра Икономика на природните ресурси. Студентът получава рецензията си в срок до три дни преди обявената дата за защита.
II. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА МАГИСТЪРСКАТА ТЕЗА
Всяка магистърска теза съдържа увод, изложение (структурирано в 2-3 глави), заключение, приложения и използвана литература.
2.1 Увод
Уводът се разработва в размер на 2 до 5 стандартни машинописни страници (1800 знака или 30 реда с 60 знака) и включва:
а) Актуалност на темата и обосновката й.
б) Ясна, точна и кратка формулировка на целта на магистърската теза, която дава представа за предназначението и насочеността на разработката и за очакванията към нея и е свързана със заглавието на магистърската теза.
в) Задачи на магистърската теза, чрез които се уточнява целта и посочват етапите за постигането й. Задачите като правило не трябва да са повече от 4-5. Те могат да бъдат теоретически, методически и практически. Формулировката на задачите най-често се свързва с: да се даде концептуална дефиниция на понятието „…”; да се дефинират и сравнят …; да се опишат и сравнят различните подходи и методи за …; да се разработи и проведе изследване за …; на основата на емпиричните резултати от маркетинговото изследване да се оцени ….
г) Ясно, точно и кратко да се формулира тезата, т.е. твърдението, което ще бъде доказано чрез разработката.
д) Ако разработката се прави в условията на някакви предварително поставени ограничения, трябва да се посочи кои са те и защо се налага да бъдат възприети.
2.2 Изложение
Магистърската теза обикновено съдържа 2-3 глави. Препоръчително е между отделните глави да има логически преход.
Като правило първата глава е теоретична, но разбира се е свързана с темата и в никакъв случай не преразказва известни на всички постановки от учебниците. Тя включва:
- литературен обзор и
- основните теоретични положения, които представляват основата на разработката.
Препоръчително е да се цитират вижданията и мненията на автори по предмета или по темата на магистърската теза.
Втората глава е посветена на методологически и методически проблеми – основа за провеждане на изследването. Тя включва:
- описание на методологията и методиката на изследването (понятийни и емпирични индикатори, инструменти за събиране и обработка на първична информация, методи за оценка и др.);
- описание на начина на събиране на първичната информация и източници;
- конкретизиране на условията, при които е осъществено изследването и използваната методика, характеристика на респондентите и периода на провеждане.
Препоръчително е работата да бъде илюстрирана с таблици и графики.
В третата глава се анализира емпиричната информация и се правят изводи и обобщения, които трябва да бъдат насочени към доказване на тезата. Желателно е авторът да изрази и личното си мнение относно получените резултати и възможностите за усъвършенстване на разглеждания обект или процес.
Всяка една от главите постига една или повече от задачите, а цялото изложение – целта на работата. Предложеният вариант е условен и позволява и друг подход в зависимост от спецификата на проблематиката, който трябва да се обсъди и уточни с научния ръководител на дипломанта.
Главите трябва да бъдат добре балансирани, което означава като съдържание и обем да бъдат равнопоставени, независимо че като тежест (при оценяването) последната глава (трета глава или главата, представяща емпиричното изследване) се смята за водеща.
Всяка глава започва на нова страница.
2.3 Заключение
Заключението напомня каква е защитаваната теза и как тя е защитена – като постройка на изложението и като аргументация, идваща от съответните резултати от изследването. Извеждат се основните резултати и тенденции в развитието на изследвания обект или процес. Посочват се и ключовите проблеми, идентифицирани в разработката и приложенията за тяхното решаване, като се очертаят възможностите за използване на получените резултати в практиката и/или насоките за бъдещи изследвания. Като обем заключението не трябва да надхвърля 2-4 страници.
2.4 Приложения
Приложенията съдържат таблици, графики, схеми, въпросници, образци на документация и др., големи по обем и обременяващи изложението. Най-често те са с второстепенно значение за разработката, но добре илюстрират проблема, обекта, темата. Всяко приложение се номерира (Приложение №), под който номер се цитира в текста. Приложенията се номерират (позволяват се римски цифри или латински букви) по страници отделно от основния текст, а всяко приложение започва на нова страница.
2.5 Използвана литература
Под „използвана литература” се разбира както тази, която непосредствено е използвана и цитирана в разработката, така и тази, която авторът е ползвал независимо кога и в каква степен и тя е допринесла (пряко или косвено) за подготовката му като специалист, включително и за подготовката на магистърската му теза. Списъкът на използваната литература е показателен за осведомеността на автора по темата и тезата. Тази осведоменост обикновено се дължи на разнообразието от ползвани източници – учебници, водещи монографии, списания, интернет сайтове и др. в съответната област. Не се препоръчва в списъка на използваната литература да се включват заглавия, с които авторът не е запознат.
Използваната литература се подрежда по азбучен ред по фамилията на автора (първия автор, ако става дума за колектив), като първо се изреждат и номерират поредно източниците на кирилица, а после на латиница. Накрая се поставят използваните нормативни документи и сайтове.
Списъкът трябва да съдържа информация за: фамилно име на автора/ите и инициали на първото име; заглавие на източника; поредност на изданието или име на списанието, сборник от конференция и т.н., име на издателство, място и година на издаване; номер на страниците на ползваните статия/доклад.
Пример:
Ангелова В. Аграрна икономика, Университетско издателство „Стопанство“, София, 1999 г.
Вълчев Н. и колектив, Аграрен пазар и регулиране на аграрното производство, БАН, София, 1994 г.
Иванова Н., Лингард Дж., Методология за определяне на трансфера на доход по веригата производство – крайно потребление, сп. Икономика и управление на селското стопанство, бр. 6, стр. 17 – 22, 1993г.
III. ОБЕМ И ОФОРМЛЕНИЕ НА МАГИСТЪРСКАТА ТЕЗА
Основният текст на тезата, включващ въведението, изложението и заключението не трябва да надхвърля 50-60 стандартни страници (1800 знака на страница), към който обем не се включват приложенията.
Препоръчва се за основния текст да се използва шрифт Times New Roman или Ariel, 12pt, разстояние между редовете 1.5, подравняване на параграфите: двустранно (Alignment: Justified). За заглавията на отделните части следва да се използва удебелен/наклонен шрифт и/или центриране. За бележките под линия е препоръчително да се използва шрифта на основния текст, размер 10pt, междуредие 1.
Прекалено обемните работи създават впечатление за разточителност, за невъзможност на автора да синтезира, да се концентрира върху изследваните въпроси, допуска излишни обяснения и др. От своя страна, малкият обем би могъл да се дължи на незадоволителното изследване на избраната проблематика.
Най-лесно видимото и често правещото най-лошо впечатление е лошото оформление на работата. Ето защо препоръчително е да бъдат взети под внимание следните указания:
1. Заглавия
Прави добро впечатление, когато работата е добре структурирана с различни равнища на заглавия. Не е препоръчително да се работи на повече от три равнища на заглавия, които е добре да бъдат номерирани, а не само да се разчита на различия в шрифта. Самостоятелно заглавие се обособява само по значим проблем и не трябва да остава самичко в края на страницата или да има пояснение от само две-три изречения.
Пример:
Глава първа: ……………………………………………………..
1. ……………………………………………………..
1.1. ……………………………………………………..
1.1.1. ……………………………………………………..
2. Позовавания и цитирания
Позоваванията означават да се посочи авторът и произведението, в което съответната идея, която е включена в тезата и за която става дума, не се цитира дословно. Пример: … (Ангелова, 1999) . . .
При цитиранията се привеждат с точните думи на автора съответните изречения или изрази, които се поставят в кавички и се указва името на автора, година, страница, от която е взет цитатът.
Цитиранията се номерират поредно (може и по глави) и се привеждат под линия на същата страница на тезата, където се намират, или в края на работата.
3. Оформление на таблици и графики
Всяка таблица и графика трябва да бъде озаглавена (като се посочва задължително периода и мерната единица на ползваните показатели) и номерирана. Добре е номерирането да бъде свързано с номерацията на главите. Ако например става въпрос за трета поредна таблица и пета графика в глава трета, номерирането следва да стане така:
Пример:
Таблица 3.3: ..., 2000 - 2010г., (в лева)
Фигура/Графика 3.5: …, 2000 - 2010г., (в лева)
4. Титулна страница на магистърската теза
Тя трябва да включва: текст за названието на университета, на факултета, на катедрата; заглавието на магистърската теза; името, презимето, фамилията и факултетния номер на дипломанта; научното звание, научната степен и имената на научния ръководител, както и място за неговия подпис; годината в която ще се защитава магистърската теза.
Пример:
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Бизнес факултет Катедра Икономика на природните ресурси М А Г И С Т Ъ Р С К А Т Е З А НА ТЕМА: …………………………………………………………………..
Дипломант: Научен ръководител: Трите имена на студента Звание и име на ръководителя Факултетен номер Специалност София, …….г. |
5. Съдържание
След титулната страница следва съдържание, което трябва да включва заглавията на главите и точките (параграфите) и подточките във всяка глава, като всички заглавия се посочват по страници. Често срещана грешка е да няма посочване на страницата, където може да се търси съответното заглавие, което затруднява четенето на работата.
Внимание!!! Желателно е студентите да не правят експерименти със зрението на научния си ръководител, на рецензента и на членовете на Държавната изпитна комисия. „Надуването” на обема чрез едър шрифт и голямо междуредие също не прави добро впечатление.
IV. ПУБЛИЧНА ЗАЩИТА НА МАГИСТЪРСКАТА ТЕЗА
Дипломантът получава рецензията на магистърската си теза в определения от Катедрата срок от техническия сътрудник в кабинет 1067.
Дипломантът следва да подготви кратко експозе (в рамките до 15 минути), в което да представи целта на тезата си, нейното съдържание и изводите, до които е достигнато. Не е препоръчително да се преразказва теоретичната и методологичната глава на тезата. Трябва да изложат в детайли постиженията и заключенията, отнасящи се до емпиричното изследване. В края на изложението си дипломантът трябва да отговори и на въпросите и критичните бележки, посочени в рецензията на магистърската теза. След това Комисията по провеждане на публичната защита може да зададе допълнителни въпроси, на които дипломантът следва да даде обосновани отговори.
Катедра “Индустриален бизнес"
ПРАВИЛА
ЗА ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ В ОКС „БАКАЛАВЪР“
специалности "Бизнес икономика" и "Икономика на индустрията"
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Това е важен документ за всеки студент-бакалавър. Моля четете внимателно следващите указания!
2. Основната цел на настоящите Правила е да помогнат на студентите-дипломанти от ОКС Бакалавър в специалности „Бизнес икономика“ и „Икономика на индустрията“ при успешната им подготовка за Държавен изпит. В него студентите могат да намерят основните отговори на най-честите въпроси, възникващи при подготовката им за Държавен изпит по специалността.
3. Държавният изпит проверява усвоените знания на студентите от базовия и специалния курс в ОКС Бакалавър. Приоритет се дава на специалните дисциплини, формиращи профила на студентите бакалаври, заложен в Квалификационната характеристика на съответната специалност.
4. Основните принципи, върху които се основава провеждането на Държавния изпит са следните:
а. комплексност на знанията – след приключване на обучението студентите трябва да притежават определен кръг от знания в обхвата на функционирането на бизнес организацията/индустриалната фирма[1].
б. системност на знанията – познаването на основните принципи, подходи и правила на функциониране на съвременната бизнес организация/индустриална фирма изисква не само временно усвояване, а изграждане на трайни знания за тези принципи и правила. На тази основа, успешното представяне на Държавния изпит изисква студентите да покажат достатъчно знания за логическата рамка, определяща съществуването на съвременната бизнес организация/индустриална фирма, нейното функциониране и развитие.
в. интегрираност на знанията – провеждането на Държавният изпит се основава на усвояване на интегрирани знания от студентите-бакалаври по изучаваните дисциплини, включени в Учебния план на специалността, които изцяло са ориентирани към възприемане на системния подход, т.е. бизнес организацията/индустриалната фирма е част от една отворена икономическа система. Това предполага, че необходимите знания на студентите изцяло се основават на познаването на взаимовръзките и отношенията, върху които се основава функционирането на съвременната бизнес организация/индустриална фирма.
г. истинност на знанията – резултатът от провеждането на Държавния изпит трябва да дава реална представа за усвоените основни и специални знания на студентите-бакалаври. Само по този начин полученият резултат може да служи като количествен измерител, даващ ориентир на бизнеса за знанията и уменията на бакалаврите от специалности „Бизнес икономика“ и „Икономика на индустрията“.
ОБЛАСТИ НА ЗНАНИЕТО
5. Основните области на знанието, свързани със създаването, функционирането и развитието на съвременната бизнес организация/индустриална фирма, които са включени в Програмите за Държавен изпит по специалността в ОКС Бакалавър са следните:
а. Икономика на предприятието;
б. Бизнес мениджмънт;
в. Управление на човешките ресурси;
г. Управление на иновациите и инвестиционни проекти;
д. Маркетинг на фирмата;
е. Финансиране на фирмата.
ОСНОВНИ ТЕМИ, В ОБХВАТА НА ПРОВЕРЯВАНИТЕ ЗНАНИЯ
6. Основните теми, знанията по които се проверяват при провеждане на Държавния изпит, са в обхвата на задължителните и избираеми дисциплини, включени в Учебния план на специалността.
7. Допълнителна конкретизация на темите се извършва от Катедрения съвет на катедра „Индустриален бизнес“. Пълният обхват от темите се включва в Програма за Държавен изпит по специалността, приета от Катедрения съвет.
8. От студентите-бакалаври се изисква да имат изградени системни знания по всяка от темите, включени в Програмата.
СПЕЦИАЛИЗИРАЩИ ТЕМИ, В ОБХВАТА НА ПРОВЕРЯВАНИТЕ ЗНАНИЯ
9. Обучението в специалния блок от Учебни дисциплини на Учебния план за ОКС „Бакалавър“ в специалност „Бизнес икономика“ включва и модулно обучение в едно от посочените в т.5 от настоящите Правила области на знание, както и избираемите дисциплини от специалност „Икономика на индустрията“.
10. Избраните от студентите бакалаври в последния осми семестър дисциплини, формиращи модулното направление на знанията и избираемост, определят приоритета на проверяваните знания чрез Държавния изпит.
11. Студентите не могат да изискват промяна на приоритетността на проверяваните специализирани знания, което се определя според избраните дисциплини и положени изпити през последния осми семестър на обучение в ОКС „Бакалавър“.
Ръководство при подготовката за Държавен изпит
12. При подготовката си за Държавен изпит по специалността студентите-бакалаври могат да ползват на методическо ръководство от преподавателите от катедра „Индустриален бизнес“.
13. Методическото ръководство, свързано с информираност на студентите за методите и формите на провеждане на Държавния изпит, се провежда предимно от Курсовия ръководител на студентите-бакалаври. Курсовият ръководител се определя от Катедрения съвет на катедра „Индустриален бизнес“ в началото на всяка учебна година.
14. При всички условия, информация за методите и формите на провеждане на Държавен изпит по специалността може да бъде предоставяна и от Ръководството на катедрата в лицето на: Ръководител катедра, Зам.ръководител катедра, Научен секретар.
Ръководство по основни области на знанието
15. По отделните теми, включени в Програмата на Държавния изпит по специалността, се извършва методическо ръководство от членовете на катедра „Индустриален бизнес“.
16. Разпределението на ръководители и членове на катедрата по отделните основни области на знанието е както следва:
а. Икономика на предприятието проф. Иван Георгиев
б. Бизнес мениджмънт доц. Кирил Димитров
в. Управление на човешките ресурси проф. Йосиф Илиев
гл.ас. Станка Колева
г. Управление на иновациите и инвестиционни проекти проф. Иван Георгиев
гл.ас. Димитър Благоев
д. Маркетинг на фирмата доц. Николай Щерев
е. Финансиране на фирмата доц. Донка Андреева
Роля на Ръководителя при подготовката за Държавен изпит
17. Основната роля на Ръководителя е да подпомага информационно и методически студентите при подготовката им за Държавен изпит.
18. Ръководителите са отговорни за:
а. запознаване на студентите с настоящите правила;
б. информиране на студентите за основните срокове, препоръчителни за подготовка и провеждане на Държавния изпит;
в. провеждане на инструктаж на студентите вкл. и чрез мултимедийно представяне на основни проблеми/въпроси, включени в Държавния изпит по специалността.
19. Ръководителят по основни области на знанието, посочен в т.16 от настоящите Правила, е отговорен за методическото ръководство на студентите относно:
а. запознаване на студентите с обхвата от необходими знания, включени в Държавния изпит по специалността;
б. информиране на студентите за основните литературни източници, необходими за успешното представяне в областта;
в. участие при провеждания инструктаж на студентите с оглед методически указания за логическата схема на оценяваните знания в областта.
Оценяване на студентите
20. Държавният изпит по специалността се провежда под формата на комплексен писмен тест. Ежегодно, в началото на всяка учебна година Катедреният съвет обсъжда и приема актуализирана база от около 500 тестови въпроса, разпределени в четири групи.
21. В деня преди Държавния изпит по специалността утвърдената със Заповед на Зам.ректора по Учебната работа в ОКС Бакалавър и Първи зам.ректор на УНСС Държавна изпитна комисия предлага 10 варианта на тестовите въпроса.
22. В деня на Изпита, в присъствието на представители на студентите-дипломанти, се тегли варианта за Държавен изпит. Върху изтегления вариант поставят подписите си Председателя на Държавната изпитна комисия и един от присъстващите студенти.
23. На база на изтегления вариант за Държавен изпит по специалността, Държавната изпитна комисия приема и утвърждава правилните отговори на изтеглените тестови въпроси.
24. Оценката на Държавният изпит се формира на база относителният дял на правилните отговори на студента по разработена и одобрена от Катедрения съвет скала.
25. За правилен отговор се приема този отговор, който е единствен посочен от студента в Полето за отговори и съвпада с приетия от Държавната изпитна комисия един единствен верен отговор за съответния въпрос.
26. Дипломантите имат право да поискат преразглеждане на присвоените верни отговори от Държавната изпитна комисия.
27. Дипломантите не могат да изискват промяна на посочените за верни отговори от Държавната изпитна комисия.
28. Скалата за присвояване на оценката от Държавния изпит по специалността се формира както следва (Таблица 1.):
Таблица 1. Скала за присвояване на оценки
над 80% |
над 70% и под 80% |
над 60% и под 70% |
над 50% и под 60% |
под 50% |
||
Отличен /6/ |
Много добър /5/ |
Добър /4/ |
Среден /3/ |
Слаб /2/ |
||
A |
B |
C |
D |
E |
FX |
F |
Присъждат се кредити както е по Учебен план |
Не се присъждат кредити |
|||||
29. Окончателните резултати и присвоените оценки от Държавния изпит се оповестяват от Председателя в присъствието на членовете на Държавната изпитна комисия не по-късно от деня, следващ датата на провеждане на изпита.
30. Точният час за оповестяване на окончателните оценки се определя от Държавната изпитна комисия и се съобщава на студентите в рамките на провеждане на Държавния изпит. Информация за часа на оповестяване на окончателните оценки се поставя на видимо място на информационните табла в катедра „Индустриален бизнес“.
31. Окончателните резултати от Държавния изпит, които са оповестени пред студентите, се нанасят в студентските книжки, изпитните протоколи и Главна книга от член на Държавната изпитна комисия не по-късно от три дни след провеждане на изпита.
32. Обобщени резултати от Държавния изпит се обсъждат от Катедрения съвет по доклад на Председателя на Държавната изпитна комисия на първото редовно заседание на Катедрения съвет, следващо датата на провеждане на Държавния изпит.
33. Писмените материали от Държавния изпит се съхраняват в катедрата за срок от една календарна година.
Структура на въпросите за Държавен изпит по специалността
34. Въпросите, включени в Държавния изпит по специалността за студентите от „Бизнес икономика“ и „Икономика на индустрията“, са структурирани в четири групи както следва:
а. Първа група: въпроси от затворен тип с четири отговора, само един от които е верен;
б. Втора група: въпроси за допълване на два или три отговора от няколко възможни като е посочен за пример един верен отговор;
в. Трета група: въпроси от затворен тип с четири отговора, само един от които е верен. Въпросите представляват дефиниция за попълване с една дума, израз или словосъчетание.
г. Четвърта група: въпроси от затворен тип с четири отговора, само един от които е верен, Въпросите представляват самостоятелна задача, която трябва да бъде решена, за да се открие верния отговор.
35. Броят на въпросите, включени във всяка от четирите групи, както и времето, необходимо за техния отговор, се определя според тяхната сложност.
36. Общата продължителност на Изпита е 3 (три часа). Провеждането на Държавния изпит по специалността се извършва на два етапа с продължителност съответно 1 (един) час и 2 (два) часа.
а. Първият етап обхваща отговор на въпроси само от Първата група и продължителността на този етап е 1 час.
б. Вторият етап обхваща отговор на въпроси от останалите три групи и продължителността на този етап и 2 часа.
37. Общият брой на въпросите, включени в Държавния изпит по специалността е 47 (четиридесет и седем). В структурно отношение разпределението броя на въпросите от всяка група е както следва:
а. Първа групавъпроси 25 въпроса;
б. Втора групавъпроси 10 въпроса;
в. Трета групавъпроси 10 въпроса;
г. Четвърта групавъпроси 2 въпроса.
ОБЩО 47 въпроса
38. Верните отговори на всички въпроси, включени в Държавния изпит по специалността формират базата от 100 точки, необходими при присвояване на оценката от Държавния изпит.
39. Относителната тежест на всяка от групите въпроси, включени в Държавния изпит е както следва
а. Първа групавъпроси 25 въпроса х 2,0 точки 50 точки;
б. Втора групавъпроси 10 въпроса х 1,5 точки 15 точки;
в. Трета групавъпроси 10 въпроса х 1,5 точки 15 точки;
г. Четвърта групавъпроси 2 въпроса х 10 точки 20 точки.
ОБЩО 47 въпроса 100 точки
Обхват на въпросите за Държавен изпит по специалността
40. Обхватът на въпросите, включени в Държавния изпит по специалността за студентите-бакалаври от „Бизнес икономика“ се определя и в зависимост от модулната специализация на студентите от последния осми семестър на обучение и избраните дисциплини в осми семестър за специалност „Икономика на индустрията“.
41. Разпределението на обхвата на въпросите са както следва:
а. общи за всички студенти въпроси от основните 6 области на знание – 70 %
б. специализиращи въпроси от избрания модул (или дисциплини) – 30 %
42. Посоченото съотношение между общи и специализиращи въпроси за Държавния изпит е валидно за първите три групи въпроси, т.е. без задачите от последната четвърта група въпроси.
График за подготовка и провеждане на държавен изпит
43. По-важните дати, свързани с информиране и методическо ръководство, са включени в следния график (Таблица 2.):
Таблица 2. График за организиране и провеждане на Държавен изпит
1. Приемане на Въпросник/Конспект за Държавния изпит |
м. Септември |
2. Утвърждаване на Курсов Ръководител |
м. Октомври |
3. Приемане на Правила за организиране и провеждане на Държавен изпит по специалността |
м. Януари |
4. Информиране на студентите-дипломанти за методите и формата на провеждане на Държавен изпит |
м. Февруари |
5. Методическо ръководство по темите за Държавен изпит |
м. Февруари – м. Май |
6. Провеждане на Държавния изпит, съответно първа, втора и трета дата |
м. Юли м. Октомври м. Февруари |
44. Конкретните дати в графика се определят на заседание на катедра „Индустриален бизнес“ в началото на всяка учебна година като се съобразяват с Учебния график на студентите от ОКС „Бакалавър“ за провеждане на занятията и изпитните сесии, както и с Графика за КСК на УНСС.
45. Информация за конкретната дата за провеждане и точния час на започване на Държавния изпит се публикува на видимо място на информационните табла на катедрата, както и на интернет-страницата на катедрата в срок не по-късно от един месец преди датата за провеждане на Държавния изпит.
Информация за държавния изпит
46. Допълнителна информация за организацията и провеждането на Държавния изпит по специалността може да получите:
а. в кабинета на Административния секретар на катедрата – каб. 4032;
б. от информационните табла на катедра „Индустриален бизнес“ срещу каб. 4032
в. чрез електронната поща на катедрата – [email protected]
г. от електронната страница на катедрата – http://departments.unwe.bg/indbusiness
[1] В основата на обучението на студентите бакалаври от специалност „Бизнес икономика“ е съвременната бизнес организация, а на студентите от специалност „Икономика на индустрията“ – съвременната българска индустриална фирма.
П Р А В И Л А
за провеждане на дипломни защити на студентите от ОКС „Магистър”
специалности "Бизнес икономика" и "Икономика на индустрията"
1. Тези правила определят реда и начина за подготовка и провеждане на дипломни защити за студентите от ОКС „Магистър“ на катедра „Индустриален бизнес“ при Бизнес факултета на УНСС.
2. Правилата са разработени в съответствие с:
- Политиката на УНСС по провеждане на дипломни защити.
- Законовите изисквания в областта на висшето образование.
- Решение на АС – т. 4.1, протокол № 6 от 05.12.2012 г., с което правилата са неразделна част от нормативната регламентация на дейността на катедра „Индустриален бизнес“.
3. Правилата се отнасят за всички студенти и преподаватели от катедрата и са предназначени да осигурят качество на разработването и защитата на дипломни работи.
4. Целите на тези правила са:
- Увеличаване гаранциите за „качествено разработване” на дипломните работи от студентите магистри.
- Ефективно консултиране на студентите магистри от научните им ръководители.
- Увеличаване гаранциите за „възможно най-добро представяне” на дипломните разработки (магистърските тези) от дипломантите.
- Осигуряване на положително влияние върху намаляване на субективността при оценяване на дипломантите при рецензиране на дипломните им работи и по време на защитата.
5. Изборът на тема за разработване на магистърска теза осигурява баланс между желание и интерес на дипломантите и учебните планове на специалностите от катедрата.
6. Определянето на научни ръководители е в зависимост от избраната тема от дипломанта и научната специалност на преподавателя.
7. Определянето на състав на държавната изпитна комисия е в съответствие с нормативната регламентация на УНСС.
8. Решение за всички времеви срокове, свързани с дипломните защити, се взима на КС.
9. Катедра „Индустриален бизнес“ провежда дипломните защити въз основа на тези правила, при спазване на добрите практики и академични традиции в УНСС.
ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА ДИПЛОМНИ РАБОТИ
10. Източниците за уведомяване на студентите относно правилата за провеждане на дипломни защити и получаване на необходимата документация по тях са:
- ръководителя и зам.-ръководителя на катедрата, научния секретар и административния секретар на катедрата;
- информационните табла на катедрата;
- Интернет сайта на УНСС, катедра „Индустриален бизнес“.
11. Процесът на разработване на дипломната работа стартира с избор на проблем (тема) от широк кръг теми, одобрени от катедрата. Заявлението за избор е в Приложение 1 (а,б,в) към настоящите правила.
12. Срокът за избор на тема е в одобрен от КС едноседмичен времеви период.
13. Разпределението на студентите по научни ръководители се извършва до 2 дни след приключване подаването на заявления, след обстоен техен преглед от ръководителя на катедрата, заместник ръководителя и научния секретар на катедрата.
14. При разработването на дипломните си работи студентите спазват следните изисквания за тяхно структуриране и съдържание:
- към увода на дипломната работа:
- аргументиране на актуалността и значимостта на темата на дипломната работа;
- строго дефиниране на обекта и предмета на изследване в дипломната работа;
- формулиране на основната цел на дипломната работа и произтичащите от целта задачи на изследването;
- извеждане на основната изследователска теза, която се защитава в дипломната работа;
- при възникване на необходимост – извеждане и на подтези на изследването;
- дефиниране на възприети ограничения в дипломната работа (ако има такива);
- извеждане на подходите и методите, на които се основава дипломната работа;
- много кратко представяне на цялостната структура на дипломната работа.
- към основното съдържание на дипломната работа:
- основното съдържание да е разработено в три взаимосвързани части;
- в първата част следва да се извърши теоретично проучване, основано на актуални и съвременни литературни източници в областта на избраната тема. Тук трябва да се демонстрират умения за анализ и обобщения на значими теоретични постановки и виждания по темата, а като важно изискване към тази част (а и към цялата дипломна работа) се извежда коректното цитиране на използваните литературни източници;
- втора част следва да съдържа методични основи на изследователския проблем, т.е тази част съдържа изследователските въпроси, въз основа на които студентът прави избор и разработва методи за проучване на проблема в конкретна бизнес организация. Към всеки избран от студента метод е добре да бъдат изведени и неговите плюсове и минуси, от гледна точка на темата на разработката;
- трета част следва да обхваща проучване в конкретна бизнес организация, т.е. представяне на избрания обект за изследване; задълбочен анализ на получените резултати от преведените методи; извеждане на важни изводи от проучването; дефиниране на препоръки за подобрения.
- към заключението на дипломната работа:
- отговор на въпросите: дали основната цел и задачи на изследването са изпълнени; дали тезата на изследването и потвърдена изцяло, отчасти или отхвърлена.
15. Научните ръководители на дипломантите могат да конкретизират избраната тема и да въведат допълнителни изисквания за нейното разработване. Това се извършва при първа консултация между определения научен ръководител и дипломанта, чрез попълване на Приложение 2, копие от което в последствие се съхранява при научния ръководител.
16. Дипломната работа се счита за „готова“ при полагане подписа на научния ръководител на нейната титулна (заглавна) страница.
ПРОЦЕС НА ДОПУСКАНЕ ДО ЗАЩИТА И ПОДГОТОВКАТА ЗА НЕЯ
17. Дипломните работи се подават при административния секретар на катедрата в определените за това срокове от КС.
18. Определянето на рецензенти на дипломните работи се извършва от ръководител катедра, заместник ръководител и научен секретар до два дни след приключване срока за тяхното подаване.
19. Рецензентите изготвят своите рецензии съобразявайки изискванията от Приложение 3.
20. Рецензиите се докладват на заседание на КС и се връчват до 2 (два) дни преди самата защита.
21. Допуснатите до защита дипломанти изготвят мултимедийна презентация на дипломната си работа, която включва основните моменти от нея.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИПЛОМНИТЕ ЗАЩИТИ
22. Дипломните защити се провеждат по определени със заповед на Ректора на УНСС, дата, час и зала.
23. В деня на изпита студентите получават списък с реда на тяхното явяване.
24. Дипломната защита протича по следния ред:
- дипломантът представя кратко експозе с мултимедийна презентация на своето изследване;
- член на Държавната изпитна комисия изчита рецензията;
- дипломантът взима отношение по бележките и поставените въпроси от рецензентите;
- членовете на Държавната изпитна комисия поставят допълнителни въпроси към дипломанта;
- на колегите студенти и гости на защитата се дава думата за поставяне на допълнителни въпроси;
- комисията обявява приключване на защитата на дипломанта и вика следващия по ред от списъка.
25. При формиране на своята оценката, членовете на Държавната изпитна комисия вземат предвид:
- становището на рецензента (отлична, висока, положителна оценка);
- уменията на дипломанта за ясно и убедително докладване на основните моменти в дипломната работа;
- аргументираните отговори на поставени въпроси.
26. По време на защитите всеки член на комисията попълва за приключващите дипломанти Приложение 4, съобразявайки формата за оценяване на дипломна работа (Приложение 4.1).
27. След приключване защитите на дипломанти, членовете на Държавната изпитна комисия се оттеглят за обобщаване на резултатите и крайно оформяне на оценките на дипломантите, вкл. попълвайки Приложение 5.
28. В определен от Държавната изпитна комисия час, студентите отново се събират в залата за съобщаване на оценките и връчване на студентските книжки.
29.Държавният изпит се счита за успешно приключил, след нанасяне на оценките в официалните протоколи, с подписите на всички членове под тях и нанасянето на протоколите в главна книга.
катедра "Предприемачество"
Общи правила за провеждане на държавен изпит за ОКС "Бакалавър"
специалност "Предприемачество"
1. Общи правила
1.1. Държавният изпит се провежда по приет от катедрения съвет и утвърден от зам.-ректора по обучението в ОКС „бакалавър“ въпросник, оповестен не по-късно от три месеца преди датата на изпита на електронната страница на катедрата и по друг подходящ начин.
1.2. Държавният изпит е писмен, съгласно Закона за висше образование, с допълване на писмения изпит с устен. Държавният изпит се провежда под формата на разработване на определен брой въпроси от въпросниците, като въпросите се подбират на случаен принцип непосредствено преди държавният изпит на мястото на неговото провежда- не.
1.3. Продължителността на държавния изпит (в частта писмен изпит) е три астрономически часа. Оценките от писмения изпит се оповестяват в деня на неговото провеждане до три часа след приключване на изпита.
1.4. Допълващ устен изпит се провежда в случаите на забележимо различие в оценките на отделните въпроси на писмения изпит и е с продължителност до 15 минути на изпит- ван студент.
1.5. Студентите, за които комисията преценява че е необходим допълващ устен изпит се уведомяват до три часа след приключване на писмения, като им се съобщава реда за явяване на устен изпит в рамките на същия ден.
1.6. Обхватът на въпросите, задавани при допълващ устен изпит не може да излиза от рамките на оповестения въпросник за държавен изпит, но поради ограниченото време за изпит се формулират четири кратки въпроса в оценяващи знанията и уменията.
2. Изисквания към разработването на писмени отговори на въпросите (писмен изпит)
2.1. Изискванията към съдържанието на отговорите са:
2.1.1. Демонстрация на разбиране на въпроса (темата) посредством свързаност на изложението с въпроса, дълбочина, обхват и пълнота на изложението;
2.1.2. Собствена интерпретация, показана чрез обсъждане на подходящи (релевантни) теории, концепции, идеи, данни и доказателства;
2.1.3. Използване на подходящи и убедителни аргументи за защита на собствената интерпретация;
2.1.4. Използване на илюстрационни примери;
2.1.5. Позоваване на литературни източници (цитиране).
2.2. Изискванията към формата на отговорите са:
2.2.1. Добро структуриране на отговорите, изразяващо се в наличието на уводна част, логическа последователност на изложението, заключителна (обобщаваща) част;
2.2.2. Добър стил на изложението, изразяващ се в уместно и прецизно използване на терминологичния апарат, отсъствие на правописни и пунктуационни грешки, пра-вилни изречения, придържане към нормите на книжовния език;
2.2.3. Обем от четири до шест ръкописни страници на въпрос (около 30 реда на страница).
3. Изисквания към отговорите на въпросите от устния изпит
3.1. Към съдържанието на отговорите:
3.1.1. Демонстрация на основни знания по зададения въпрос, включително излагане на най-важните теории, концепции, идеи, данни и доказателства в подкрепа на изложените знания;
3.1.2. Излагане на подходяща аргументация на собствена позиция на изпитвания;
3.2. Към начина на отговаряне:
3.2.1. Спокоен, уверен, граматически верен израз на речта.
3.2.2. Подреденост и последователност на изреченията.
4. Критерии за оценяване и формиране на крайна оценка
4.1. Критерии за оценяване на писмения изпит:
4.1.1. Постигнат обхват на материала;
4.1.2. Постигната дълбочина на обхванатия материал;
4.1.3. Позоваване (цитиране) на меродавни авторитети;
4.1.4. Извеждане на важни акценти;
4.1.5. Излагане на аргументирани собствени позиции (оценки);
4.1.6. Използване на подходящи илюстративни примери;
4.1.7. Балансирано представяне на отделните елементи в една тема;
4.1.8. Стил на изложението: структурираност, яснота на изказа, логическа подреденост.
4.2. Крайната оценка се формира посредством използване на оценки по всеки от изброени-те по-горе критерии от две (2) до шест (6) със съответната тежест, както следва:
Критерий |
Относителна тежест |
4.1.1 |
20 % |
4.1.2 |
20 % |
4.1.3 |
10 % |
4.1.4 |
10 % |
4.1.5 |
10 % |
4.1.6 |
10 % |
4.1.7 |
10 % |
4.1.8 |
10 % |
4.3. Критерии за оценяване на устния изпит и относителни тежести:
4.3.1. Съдържателност на отговорите – знания, позовавания, аргументи – 70 %.
4.3.2. Начин на отговаряне – 30 %.
4.4. Крайната оценка се изчислява като средно претеглена величина между оценките от писмения и устния изпит в съотношение две към едно.
5. Организационно-технически правила, изисквания и процедури
5.1. Датата и мястото за провеждане на държавен изпит се оповестява минимум три месеца по-рано на електронната страница на катедрата и на таблото пред стаята на технически сътрудник;
5.2. До държавен изпит се допускат студенти, които са положили успешно всички семестриални изпити и са провели успешно предвидения преддипломен стаж;
5.3. Допуснатите до държавен изпит студенти удостоверят самоличността си с лична карта или друг еквивалентен документ за самоличност при влизането си в залата за провеждане на изпита;
5.4. По време на провеждане на държавния изпит се забранявана ползването на каквито и да е технически средства за електронна комуникация, съхраняване и възпроизвеждане на данни;
5.5. За осигуряване на самостоятелна и спокойна работа на студентите, те се разпределят през едно учебно място, като се забраняват всякакви разговори, приемане и предава-не на съобщения между студентите;
5.6. Изпитните резултати могат да бъдат анулирани при опити на студенти да преписват, подсказват, и/или пречат на колегите си;
5.7. Оценките от писмения изпит се оповестяват до три часа след приключването му посредством отпечатан списък; Крайните оценки се оповестяват посредством отпечата списък след приключването на устните изпити;
5.8. Оценките се нанасят в студентските книжки и изпитните протоколи непосредствено след оповестяване на крайните оценки; Оценките се нанасят в главните книги до три дни след приключване на държавния изпит;
5.9. Изпитните резултати се обсъждат на катедрен съвет при първа възможност след приключване на държавния изпит;
5.10. Писмените материали от изпита се съхраняват от катедрата за срок от една година.
“Катедра „Икономика на недвижимата собственост“
П Р А В И Л А
за организиране и провеждане на държавен изпит на студенти от ОКС „бакалавър”,
специалност „Икономика на недвижимата собственост”
Настоящите правила се основават на изискванията на Закона за висшето образование и са съобразени с Общите правила за провеждане на държавен изпит в ОКС „бакалавър” на УНСС.
1. След успешното полагане на всички изпити от учебния план на специалност „Икономика на недвижимата собственост”, студентите имат право да се явят на държавен изпит по специалността, за който са определени 10 кредита и извънаудиторна заетост най-малко 250 часа и най-много 300 часа. Справката за полагането на изпитите по учебен план и тяхното внасяне в главните книги се извършва от служител в дирекция „Учебна дейност”, който изготвя и изпитните протоколи за държавния изпит.
2. Държавният изпит се организира за всеки випуск в рамките на три дипломни сесии:
- първа сесия, която се провежда през месец юли;
- втора сесия, която се провежда през месец септември;
- трета сесия, която се провежда през месец февруари;
Студентите имат право да се явят на държавен изпит на всяка от организираните за техния випуск изпитни сесии.
3. Държавният изпит се провежда по въпросник, приет от катедрения съвет на катедрата и утвърден от заместник-ректор, който периодично се актуализира. Въпросникът обхваща основни въпроси от областта на икономиката и управлението на недвижимата собственост, изучавани в специалните и факултетни дисциплини от учебния план на специалността. Към въпросника има списък на необходимата за подготовка литература.
4. Въпросникът се предоставя на студентите от специалността от техническия секретар на катедрата най-късно три месеца преди държавния изпит.
5. С решение на катедрения съвет се определят датата и часа за провеждане на всяка сесия на държавен изпит. Залата за провеждане се определя допълнително от сектор „Разписание” в зависимост от броя на явяващите се студенти. Тази информация се огласява в интернет страницата на УНСС, на таблото пред кабинета на техническия секретар на катедрата и по други подходящи начини.
6. С решение на катедрения съвет се определя състава на държавната изпитна комисия, която включва не по-малко от трима хабилитирани преподаватели от катедрата. По изключение в състава на комисията може да се включи нехабилитиран преподавател с образователна и научна степен „доктор”, който е член на катедрата. Изпитната комисия се назначава със заповед на заместник-ректора по обучението в ОКС „бакалавър” въз основа на доклад на ръководителя на катедрата.
7. Научният секретар на катедрата определя комбинациите от въпроси, които се включват в изпитните билети. Всеки билет съдържа по два въпроса от въпросника за държавен изпит. Въпросите в комбинациите са балансирани по области и тежест на проблематиката.
8. Държавният изпит е писмен. За развиването на въпросите на изпита студентите получават бели листа с печат на Бизнес факултета.
9. При явяването си на държавен изпит дипломантът носи студентската си книжка, която предава на председателя на комисията за проверка на самоличността и за отразяване на оценката от изпита.
10. Председателят на изпитната комисия дава кратки указания в началото на изпита за изискванията към изпитния материал, начина и критериите за оценяване, продължителността на изпита и начина на огласяване на резултатите.
11. Присъстващ на изпита студент изтегля един от трите подготвени варианта на изпитен билет, по който се провежда изпита. Контролно могат да се отворят и останалите варианти за проверка на съдържанието им.
12. Изпитът е с продължителност от 3 /три/ астрономически часа. През времето на работа се осигуряват условия за спокойна и самостоятелна работа на дипломантите.
13. Изпитът не е анонимен и всеки студент записва в изпитните си листове своето име и факултетен номер.
14. Всеки опит за преписване или за ползване на други неразрешени способи по време на работа са основание за анулиране на изпита и поставяне на слаба оценка. По време на работа, на дипломантите не се разрешава използването и пренасянето на мобилни телефони и други технически средства по какъвто и да е повод.
15. След приключване на изпита, писмените работи се събират и предоставят на държавната изпитна комисия. Всеки член на комисията се запознава самостоятелно с всяка от изпитните работи, имайки предвид предварително формулираните критерии – пълнота, задълбоченост, познаване на мнението на известни учени, изразяване на собствено мнение, стил и език, логика и структура на изложението. Крайната оценка на всеки студент се формира като средно аритметична от оценките на всеки член на комисията, като оценяването е по шестобалната система. В случай на различие в оценките на отделни членове на комисията по-голямо от единица, се провежда и устно събеседване със съответния студент за доуточняване на притежаваните знания и оформяне на оценка.
16. Оценките от държавния изпит се съобщават в деня на провеждането му или най-късно на следващия ден. Огласяването им става публично чрез внасянето им в студентските книжки, както и чрез информация на таблото пред кабинета на техническия секретар на катедрата. Оценките се отразяват в изпитния протокол и се подписват от всички членове на държавната изпитна комисия. В тридневен срок от провеждане на изпита, председателя на комисията внася оценките в главните книги.
17. Изпитните материали от държавния изпит се съхраняват в катедрата за срок от една година от датата на изпита.
18. Резултатите от държавния изпит се обсъждат на заседание на катедрата по доклад на председателя на изпитната комисия.
Указания по прилагането на настоящите правила се дават от научния секретар на катедрата, който упражнява и контрол по прилагането им.
ПРАВИЛА ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „МАГИСТЪР“
ЗАЩИТА НА ДИПЛОМНА РАБОТА (МАГИСТЪРСКА ТЕЗА)
специалност "Икономика на недвижимата собственост"
- Защитата на дипломната работа (магистърска теза) е устен изпит по проблеми, разработени от студента в съответствие с предварително определена тема.
- През последния семестър от обучението студентите в ОКС „магистър“ получават от катедрата списък на теми за избор. Наред с това се дава възможност студентът да предложи (след консултация с избран преподавател) тема извън списъка.
- Студентите попълват молби (образците се получават от канцеларията на катедрата – кабинет 1096) с три теми, подредени по степен на желание.
- Катедреният съвет определя темата и научен ръководител, за което се изнася списък на таблото пред канцеларията на катедрата.
- На таблото пред канцеларията на катедрата се изнася също график, включващ:
- крайния срок за предаване на дипломната работа в катедрата;
- дата за получаване на рецензиите;
- дата и час за защита на дипломната работа, които се изнасят на таблото пред катедрата и в сайта на УНСС. Залата се посочва по-късно, след като се определи от сектор „Разписание“.
6. Защитата се осъществява пред комисия от най-малко трима хабилитирани преподаватели и включва:
- кратка презентация от страна на студента;
- отговор на въпросите, поставени в рецензията;
- отговор на допълнителни въпроси от страна на членовете на комисията.
7. След приключване на защитата студентът може да остане, за да изслуша и следващите или да напусне залата. След приключване на защитите комисията провежда заседание за оформяне на оценките, нанася ги в протокола и студентските книжки и обявява резултатите.
Указания по прилагането на настоящите правила се дават от научния секретар на катедрата, който упражнява и контрол по прилагането им.
катедра "Интелектуална собственост"
П Р А В И Л А
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ НА СТУДЕНТИ ОТ ОКС „БАКАЛАВЪР”
специалности „Интелектуална собственост” и „Интелектуална собственост и бизнес”
НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ
- След успешното полагане на всички изпити от учебния план на специалност „Интелектуална собственост“ и “Интелектуална собственост и бизнес”, студентите имат право да се явят на държавен изпит.
- Справката за полагането на изпитите по учебен план и тяхното нанасяне в главните книги се извършва от служител в дирекция „Учебна дейност”, който подпомага административно обучението по специалностите в ОКС „бакалавър”, поддържа и има достъп до информацията за студентското положение на обучаемите.
- Държавният изпит се организира за всеки випуск в рамките на четири дипломни сесии:
- редовна, която се провежда не по-рано от две седмици и не по-късно от един месец след приключването на лятната сесия;
- редовна поправителна, която се провежда не по-късно от един месец след началото на новата учебна година;
- извънредна поправителна сесия, която се провежда не по-рано от две седмици и не по-късно от един месец след приключването на зимната изпитна сесия за следващата календарна година;
- заключителна поправителна сесия, която се провежда едновременно с редовната дипломна сесия за следващия випуск.
- Студентите имат право да се явят на държавен изпит на всяка от организираните за техния випуск изпитни сесии.
- Студентите, които не са се явили на организираните за техния випуск дипломни сесии или не са положили успешно държавния си изпит, имат право на еднократно явяване в срок до две години след семестриалното приключване на обучението им на която и да е от организираните в този период дипломни сесии. При пропускането на всички възможни явявания на държавен изпит или неуспешното му полагане при възможните явявания, студентът изгубва правото си да се дипломира.
- В учебния план на бакалавърската степен на обучение се предвиждат определен брой часове извънаудиторна заетост за подготовка за държавен изпит и кредити, които се присъждат при успешно полагане на държавния изпит. Броят на часовете и кредитите се определят съгласно изискванията на законодателството в областта на висшето образование в България и правилниците на УНСС.
АКАДЕМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ
- Държавният изпит се провежда по въпросник, приет от катедрения съвет на катедрата и утвърден от зам. ректор, който периодично се актуализира.
- Въпросникът обхваща основни въпроси от областта на интелектуалната собственост, изучавани в специалните и факултетните дисциплини от учебния план на съответната специалност.
- Въпросникът се предоставя на студентите от научния секретар на катедрата най-късно до един месец след началото на последния (VІІІ-ми) учебен семестър. Научният секретар на катедрата прави кратки разяснения за организацията и протичането на изпита, за изискванията към изпитните материали, критериите за оценка и начинът на оценяване.
- Редовната дипломна сесия се провежда в първия понеделник на първата седмица след приключването на годишната поправителна сесия. Датите на редовната, на извънредната и на заключителната поправителни дипломни сесии се определят от катедрата в съответствие с изискванията на Правилника за учебната дейност на УНСС и графика на учебния процес. Датите на дипломните сесии се огласяват в интернет страницата на катедрата, на табло пред кабинета на административния секретар на катедрата и по други подходящи начини.
ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ИЗПИТ
- Катедреният съвет определя:
- датата за провеждане на държавния изпит не по-късно от един месец преди неговото провеждане, която се оповестява в интернет страницата на катедрата, на таблото пред кабинета на административния секретар на катедрата и по други, приети за УНСС начини;
- председателят и членовете на държавната изпитна комисия, съставът на която съответства на изискванията на ЗВО.
- Съставът на държавната изпитна комисия включва не по-малко от трима хабилитирани преподаватели, от които поне двама са членове на катедрата. По изключение в състава на комисията може да се включи нехабилитиран преподавател с образователната и научна степен „доктор”, който е член на катедрата. В състава на изпитните комисии могат да се включат и хабилитирани преподаватели от други катедри на УНСС.
- Изпитните комисии се назначават със заповед на зам.-ректора по обучението в ОКС „бакалавър” по доклад на ръководителя на катедрата.
- Научният секретар на катедрата определя комбинациите от въпроси, които се включват в изпитните билети. Всеки билет съдържа по два въпроса от въпросника за държавен изпит. Въпросите в комбинациите са балансирани по области на интелектуалната собственост и тежест на проблематиката.
- Държавният изпит е писмен. За развиването на въпросите на изпита се подготвят изпитни листове, подпечатани с печата на катедрата.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ИЗПИТ
- При явяването си на държавен изпит дипломантът носи студентската си книжка, която предава на председателя на комисията за проверка на самоличността и за отразяване на оценката от изпита.
- Председателят на изпитната комисия дава кратки указания за изискванията към изпитния материал, начина и критериите за оценяване, продължителността на изпита и начина на огласяване на резултатите.
- При необходимост, явилите се на държавен изпит студенти се разделят на две или повече групи за разработване на различна комбинация от въпроси.
- Изпитният билет, съответно - билети се изтегля от присъстващ на изпита студент. Контролно могат да се изтеглят още един или повече изпитни билети за проверка на съдържанието им.
- Комбинацията от изпитни въпроси в изтегления изпитен билет (билети) се обявява от председателя на комисията и се записва от студентите в предоставените им изпитни листове.
- Изпитът не е анонимен и всеки студент записва в изпитните си листове своето име и факултетен номер.
- Времето за развиване на въпросите е два астрономични часа. През времето на работа се осигуряват условия за спокойна и контрол за самостоятелна работа.
- Всеки опит за преписване или за ползване на други неразрешени способи по време на работа са основание за анулиране на изпита и поставянето на слаба оценка.
- След приключване на времето, предоставено за развиване на въпросите, изпитните материали се събират от председателя на комисията.
- Изпитната комисия проверява писмените работи. Всеки член на комисията дава своята оценка за изпитния материал на всеки студент.
- Крайната оценка от държавния изпит на всеки студент се формира като средно аритметична от оценките на всеки член на комисията. Оценяването е по шестобална система, като при необходимост оценката се закръглява в полза на студента.
- По преценка комисията, може да проведе и устен изпит с всички или с някои от студентите за доуточняване на притежаваните знания и оформяне на оценката.
- Оценките от държавния изпит се съобщават в деня на провеждането му или най-късно - на следващия ден. Огласяването им става публично пред студентите и чрез информация на таблото пред кабинета на административния секретар на катедрата.
- Резултатите от държавния изпит се обсъждат на заседание на катедрата по доклад на председателя на изпитната комисия.
- По преценка на целесъобразността и възможността от въвеждане на тестова форма на държавния изпит, катедрата може да вземе решение и да създаде организация за преминаване към тази форма.
ДОКУМЕНТАЦИЯ
- Оценките от държавния изпит се отразяват в изпитния протокол и в студентските книжки. Протоколът и студентските книжки се подписват от председателя и от членовете на изпитната комисия в деня на приключването на държавния изпит.
- Оценките от държавния изпит се разнасят в главните книги от председателя на изпитната комисия до три дни след провеждането на държавния изпит.
- Протоколите от проведения държавен изпит се предават на служителя от отдел „Бакалаври”, който подпомага административно обучението по специалността.
- Изпитните материали от държавния изпит се съхраняват в катедрата за срок от една година от датата на изпита.
- След изтичането на едногодишен срок от датата на държавния изпит, изпитните материали се унищожават. Унищожаването се извършва от комисия, определена от ръководителя на катедрата и се документира с протокол.
ДИПЛОМИРАНЕ
- Положилите успешно държавен изпит получават диплома на УНСС за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър”.
- Връчването на дипломите става на тържествена церемония, организирана от катедрата. На церемонията присъстват дипломантите, членове на катедрата, представители на ректорското и деканското ръководство, гости.
- Дипломите се връчват от ръководителя на катедрата или от определен от него член на катедрата.
- На дипломантите, показали отличен успех в следването и на държавния изпит се връчват грамоти на УНСС за постигнати високи академични резултати в обучението.
- Дипломантите получават дипломите си лично и удостоверяват това с подпис в книга за издадените от УНСС дипломи.
Дипломантите предоставят по желание данни за контакт. Данните се съхраняват в катедрата и могат да се използват само по повод катедрени, факултетни и университетски академични мероприятия и прояви.
П Р А В И Л А
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТИ НА ДИПЛОМНИ РАБОТИ /МАГИСТЪРСКИ ТЕЗИ/ НА СТУДЕНТИ ОТ ОКС „МАГИСТЪР”,
специалност "Интелектуална собственост"
НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ
1. След успешното полагане на всички изпити от учебния план, студентите могат да се явят на защита на дипломна работа.
2. Справка за полагането на изпитите по учебен план се прави от служителя от отдел „Магистри”, който подпомага административно обучението по специалността, поддържа и има достъп до информацията за студентското положение на обучаемите.
3. Защитата на дипломните работи се организира за всеки випуск в рамките на три дипломни сесии:
- редовна, която се провежда до един месец след завършването на семестриалното обучение;
- редовна поправителна, която се провежда до шест месеца след семестриалното завършване;
- заключителна поправителна, която се провежда до една година след семестриалното завършване.
4. Студентите имат право да се явят на защита на всяка от организираните за техния випуск дипломни сесии.
5. Студентите, които не са се явили на организираните за техния випуск дипломни сесии или не са защитили успешно, имат право на еднократно явяване в срок до две години след семестриалното им приключване на която и да е от организираните в този период дипломна сесия. При пропускането на всички възможни явявания на защита, студентът се отстранява и губи възможност да защити дипломна работа.
6. В учебния план на магистърската специалност се предвиждат определен брой часове извънаудиторна заетост за подготовката на дипломната работа и кредити, които се присъждат за успешна защита. Броят на часовете и кредитите се определят съгласно изискванията на законодателството в областта на висшето образование и правилниците на УНСС.
АКАДЕМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ
1. За подпомагането на студентите при избора на тема за дипломна работа, катедрата подготвя и периодично актуализира списък с примерни теми от проблемната област на специалността. Списъкът с примерни теми се предоставя на студентите от научния ръководител на курса.
2. Научният ръководител на курса провежда среща със студентите най-късно до един месец след началото на последния учебен семестър. На срещата се предоставя списъка с примерни теми на дипломни работи, посочва се срока за заявяване на тема, разясняват се изискванията при избора на тема, основни правила по нейната подготовка и по процедурата за защита.
3. Студентите избират сами темата по която желаят да работят. Темата се заявява с молба до ръководителя на катедрата (по образец), в която се посочва и възможния научен ръководител. Молбите за избора на тема се подават в катедрата в посочен от научния ръководител срок.
4. Редовната дипломна сесия се провежда в първия понеделник на първата седмица след приключването на годишната поправителна сесия. Датите на редовната поправителна и на заключителната поправителна дипломни сесии се определят от катедрата, в съответствие с изискванията на Правилника за учебната дейност на УНСС и графика на учебния процес. Датите на дипломните сесии се огласяват в интернет страницата на катедрата, на табло пред кабинета на административния секретар на катедрата и по други, приети за УНСС начини.
5. Научният ръководител на курса внася с доклад подадените в срок молби за избор на тема за разглеждането им от катедрения съвет. Катедреният съвет одобрява заявените теми, определя научен ръководител и рецензент за всяка дипломна работа.
6. За научни ръководители на дипломанти и за рецензенти на дипломни работи се определят хабилитирани лица или лица, притежаващи образователната и научна степен „доктор” измежду членовете на катедрата, специалисти в проблемната област на заявената тема. При липсата на съответни специалисти в катедрата, за научен ръководител и/или рецензент се определя лице от академичния състав на университета или външен специалист. Едно лице не може да бъде научен ръководител на повече от 7 (седем) дипломанти в една дипломна сесия.
7. Неодобрените молби се връщат на студентите от научния ръководител на курса с мотиви и препоръка за нов избор. Научният ръководител на курса провежда лична среща и разговор с всеки студент с неодобрена молба и дава допълнителни разяснения относно критериите за избор на тема.
8. Информацията за научните ръководители се съобщава на студентите от научния ръководител на курса и се огласява в сайта на катедрата и на информационното табло пред катедрата.
РАБОТА С НАУЧНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ
1. Дипломантите имат инициативата за осъществяване на среща с научния си ръководител в приемното му време или в друго, уговорено с него време.
2. В първата среща с научния си ръководител дипломантът представя в писмен вид плана на дипломната си работа и източниците на информация, които ще ползва при нейното разработване.
3. Научният ръководител консултира плана, дава препоръки и насоки на работа, изяснява правилата относно съдържанието, структурата и други изисквания към дипломната работа и нейната защита. Научният ръководител носи съвестно, отговорно и ангажирано задълженията си по научно-методичното подпомагане на дипломантите през цялото време на разработване на дипломните им работи и подготовката им за защита.
4. Научният ръководител и дипломантът уговарят графика и начина на провеждане на консултациите в процеса на подготовка на дипломната работа до нейното завършване.
5. В процеса на подготовка на дипломната работа, темата може да претърпи редакция, но без промяна на избраната област и проблем. Редакцията се съгласува с научния ръководител и се одобрява от него.
6. Дипломантите имат право на промяна на темата и на научния ръководител при достатъчно убедителна обосновка за това и въз основа на нова молба, подадена не по-късно от един месец преди датата на съответната дипломна сесия.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДИПЛОМНАТА РАБОТА
1. Дипломната работа трябва да бъде оформена с титулна страница, съдържание, увод, определен брой глави (в зависимост от подхода на разработване на темата и проблемите в нея), заключение, списък на използваните информационни източници и приложения (при необходимост).
2. Текстовата част на дипломната работа се оформя в стандартни страници (30 реда, 65-70 знака на ред) и четивен шрифт.
3. Дипломната работа се подвързва със спирала или твърди корици.
ОРГАНИЗИРАНЕ НА ЗАЩИТАТА
1. Студентите подават молби за явяване на дипломна защита в определените от отдел ”Магистър” срокове.
2. Катедреният съвет определя:
- датата за провеждане на защитата не по-късно от един месец преди нейното провеждане;
- председателят и членовете на държавната изпитна комисия за провеждане на дипломната защита, съставът на която съответства на изискванията на ЗВО;
- датата за предаване на готовите дипломни работи (не по-късно от една седмица преди защитата).
3. Съставът на държавната изпитна комисия включва не по-малко от трима хабилитирани преподаватели, от които поне двама са членове на катедрата. По изключение в състава на комисията може да се включи нехабилитиран преподавател с образователната и научна степен „доктор”, който е член на катедрата. В състава на изпитните комисии могат да се включват и хабилитирани лица от други катедри на университета.
4. Изпитните комисии се назначават със заповед на заместник-ректора по обучението в образователно-квалификационна степен „магистър” по доклад на ръководителя на катедрата.
5. Дипломантът представя готовата дипломната работа на научния си ръководител за одобрение. Научният ръководител полага подписа си върху титулната страница на дипломната работа, с което удостоверява, че е осъществил научно ръководство по нейната подготовката и одобрява окончателния й вариант. Дипломна работа, която не е подписана от научния ръководител не се рецензира и дипломантът не се допуска до защита.
6. Научният ръководител полага подписа си и върху екземпляр от титулната страница на дипломната работа, която се предава на служителя от отдел „Магистри” и е основание за включването на дипломанта в изпитния протокол за съответната дипломна сесия.
7. Одобрените от научните ръководители дипломни работи се предават в катедрата в два екземпляра - един на хартиен и един на електронен носител. Административният секретар на катедрата завежда предадените дипломни работи в специален регистър на дипломните работи.
8. При предаването на дипломната си работа всеки дипломант подписва декларация (по образец), с която декларира авторството си върху дипломната работа и информираността си за неблагоприятните последици при невярно деклариране.
9. Административният секретар на катедрата предава получените дипломни работи на рецензентите за подготовка на рецензиите.
10. Рецензентите изготвят рецензиите си не по-късно от два дни преди датата на защитата и ги предават на административния секретар на катедрата. Допуска се, екземпляр от рецензията да бъде предаден и непосредствено на дипломанта.
11. Рецензиите са в обем до две стандартни страници и съдържат: преценка за степента на разработеност на изследвания проблем, силните и слабите страни в изследването, въпроси и препоръки (при необходимост) и заключение с предложение за допускане или за недопускане до защита и предварителна качествена оценка на допуснатите („задоволителна”, „добра”, „висока”).
12. Дипломантите получават рецензията на дипломната си работа от административния секретар на катедрата или екземпляр от нея - от рецензента, най-късно един ден преди датата на защитата.
13. При предложение на рецензента за недопускане до защита, окончателното решение за допускане или за недопускане се взема от изпитната комисия.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТАТА
1. Защитата на дипломните работи е публична. На нея присъстват всички дипломанти, както и гости, които имат интерес към темите на защитаваните дипломни работи.
2. При явяването си на защита дипломантът носи екземпляр от дипломната си работа и студентската си книжка, която предава на председателя на комисията за проверка на самоличността и за отразяване на оценката от защитата.
3. Защитата на дипломните работи се открива от председателя на комисията, който дава кратки указания за нейното протичане. Определя се и последователността в която дипломантите ще представят своите разработки
4. Защитата на всяка дипломна работа се извършва в следния ред:
- дипломантът прави кратко експозе на дипломната си работа в рамките на 5 до 7 минути, като е желателно презентация на Power Point;
- рецензентът или член на комисията прочита рецензията;
- членовете на комисията задават въпроси по дипломната работа;
- въпроси могат да задават и присъстващите на защитата;
- дипломантът отговаря на въпросите и бележките от рецензията, на въпросите, зададени от комисията и на въпросите, зададени от присъстващите на защитата.
5. Оценките от защитата се оформят след приключването на защитата на всички дипломанти.
6. Всеки член на комисията дава своята оценка, като съобразява качествата на дипломната работа, нейното представяне, заключението в рецензията и отговорите на поставените въпроси.
7. Крайната оценка на всеки дипломант се оформя от комисията с консенсус на основата на оценките, дадени от всеки член на комисията и при съобразяване с препоръчителната оценка на рецензента. Оценяването е по шестобалната система, като при необходимост, оценката се закръглява в полза на студента.
8. Оценките от дипломната защита се съобщават в деня на провеждането й, публично пред дипломантите.
9. Резултатите от дипломните защити се обсъждат на заседание на катедрения съвет по доклад на научния ръководител на съответния магистърски курс.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ НА ДИПЛОМАНТИТЕ
1. Дипломантите са длъжни да спазват посочените в тези правила срокове, ред и изисквания. При неспазването им се носи отговорност под формата на недопускане до защита.
2. При установяване на значителни обеми чужди текстове, фигури, графики, таблици, използвани без цитиране на техните автори и използваните източници, изпитната комисия анулира дипломната работа. Анулирането се извършва с протокол на изпитната комисия.
ДОКУМЕНТАЦИЯ
1. Оценките от дипломната защита се нанасят в изпитния протокол и в студентските книжки. Протоколът и студентските книжки се подписват от председателя и от членовете на комисията в деня на приключването на защитите.
2. Оценките от дипломната защита се разнасят в главните книги от председателя на изпитната комисия до три дни след провеждането на защитата.
3. Протоколите от проведената дипломна защита се предават на служителя от отдел „Магистри”, който подпомага административно обучението по специалността.
4. За всички дипломни работи се поддържа регистър в катедрата. Регистърът се води по календарни години. Информацията в регистъра се отразява от административния секретар на катедрата.
5. Регистърът на дипломните работи има следните позиции:
- дата на предаване на дипломната работа;
- трите имена на дипломанта;
- факултетен номер на дипломанта;
- тема на дипломната работа;
- научен ръководител;
- рецензент;
- дата на защитата;
- оценка от защитата;
- движение на дипломната работа (предоставяне за ползване);
- дата и № на акта за предаване в университетския архив.
6. Защитените дипломни работи, заедно с рецензиите, се съхраняват в катедрата за срок от една година от датата на защитата. Дипломните работи могат да се ползват от преподаватели в катедрата, докторанти към катедрата и студенти от специалността. Ползването става на място - в кабинетите на катедрата. Ползването се отбелязва в регистъра или със специален лист за движение на дипломната работа.
7. След изтичането на едногодишния срок от датата на защитата, дипломните работи се предават в университетския архив. Съхраняването, ползването и унищожаването на предадените в архива дипломни работи става съобразно правилата за работа на университетския архив.
ДИПЛОМИРАНЕ
1. Защитилите успешно дипломна работа получават диплома на университета за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”.
2. Връчването на дипломите става на тържествена церемония, организирана от катедрата. На церемонията присъстват дипломантите, членовете на катедрата, представители на ректорското и деканското ръководство, гости.
3. Дипломите се връчват от ръководителя на катедрата или определен от него член на катедрата.
4. На дипломантите, показали отличен успех при следването си и при защита на дипломните работи се връчват университетски грамоти за постигнати високи академични резултати в обучението.
5. Дипломантите получават дипломите си лично и удостоверяват това с подпис в книга за издадените от УНСС дипломи.
6. Дипломантите предоставят по желание данни за контакти. Данните се съхраняват в катедрата и могат да се използват само по повод катедрени, факултетни и университетски научни мероприятия и други академични прояви.